Дали икономическият спад е вече е зад гърба ни?

Уважаема редакция ,   благодаря Ви за възможността всеки да постави интересуващите го въпроси и да прочете какво мислят останалите по дадена тема.   
Появиха се следните публикации:
1.        Уорън Бъфет наддава за поделение на "Ситигруп" 
2.        Бизнесът и Банките се събират на среща под  мотото:  „Българските банки и българския бизнес - на изхода от кризата, в началото на растежа"  

Kато имаме предвид ,че стратегически мислещите поемат първи друга линия на поведение – съответно  покупки и експанзия, може ли да се направи предположение, че икономическият спад е вече е зад гърба ни? Те ли грешат (започвайки) или ние (изчаквайки  още)?
Ангелов

Отговор 1 от д-р Виржиния Желязкова

По отношение на това дали спадът е зад гърба ни, изхождайки от последните оценки на ЕЦБ и МВФ, тенденцията на възстановяване на глобалната икономика ще се запази. В България въпреки трудностите ситуацията е стабилна и това в немалка степен се дължи на политиката на БНБ и на стабилността на банковата система, която към момента остава добре капитализирана.
 
Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса кой греши и кой не – дали тези, които в момента инвестират активно или онези, които изчакват. Това доколко са правилни, т.е. успешни инвестиционните решения зависи от редица особености – държава, сектор, в който инвестирате, конкретна компания в сектора, оценка на риска и не на последно място - собствената Ви представа за това какво означава „правилно решение, т.е. успешна инвестиция” т.н.

Дори по време на глобална рецесия определени сектори просперират, например добивът и рафинирането на петрол, ИТ секторът и др. Същевременно и по време на икономически възход могат да бъдат взети изключително неефективни решения. Във всяка ситуация може да се печели и за целта инвеститорите трябва да изхождат не толкова от това как действат другите, а преди всичко от конкретиката на собствените си интереси и цели. Само така ще могат да идентифицира печелившите решения за себе си. Уорън Бъфет, известен като поддръжник на философията „инвестиране в стойност” (value investing), т.е. покупка на подценени активи на компании, които имат висок потенциал за развитие, е пример в това отношение.

Виржиния Желязкова е доктор по икономика, специалност „Международна икономика” към Икономическия институт на Българска академия на науките. Автор е на 9 научни публикации в областта на международния и енергийния икономикс. Участвала е в редица конференции в България и в чужбина, специализирала е в университета Тре в Рим и в експортния сектор на Мерцедес-Бенц в Истанбул, Турция. От м.октомври 2010 г. е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Професионалният й опит е изцяло свързан с Пощенска банка, където в продължение на 5 години работи в областта на бюджетирането, управлението и анализа на разходната част на институцията и дъщерните й дружества.

Отговор 2: От Румен Иванов, MBA, CMC, PMP

Отговора на зададения от читателя въпрос търсят икономисти, инвеститори, и потребители от цял свят вече повече от година. Най-вероятно този въпрос ще остане без еднозначен отговор поне още две или три години, защото, от една страна, финансовата и икономическата криза обхвана всички континенти и страни, макар и в различна степен и дълбочина, а от друга, върху нея през последната година се наслагват редица неблагоприятни политически и природни събития, които увеличават несигурността и удължават рецесията.

При анализа на възможните отговори следва да се имат предвид следните отправни точки:
(1) Естеството, размерът и дълбочината на настоящата финансова и икономическа криза по-скоро потвърждават теорията на руския учен Кондратиев за фундаменталните финансови и икономически кризи, през които светът преминава в период от 70-80 години и които завършват с продължителен период на рецесия, в рамките на който се раждат нови технологии и нови финансови, икономически и политически парадигми, които стават основа на следващия цикъл на икономически растеж. Ако приложим принципите на тази теория, бихме могли да направим извода, че настоящата несигурност и рецесия ще продължат да съпътсват световната и регионалната икономика в различна степен поне до към 2015 – 2020.
Така например след предишната сериозна световна икономичска криза през 30-те и 40-те години на миналия век се ражда тероията на Кейнс за интервенционалната икономическа политика, чрез правителствата с фискални и монетарни мерки биха могли да смекчат негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Както можем обаче нагледно да се убедим в днешно време, агресивното и продължително прилагане на такава политика увеличава държавния дълг и действа проинфлационно.

(2) И при най-голямата финансова и икономическа криза винаги има региони, страни, отрасли, в които въздействието на кризата е ограничено и такъв е примерът с Бразилия, Индия, Турция, основните хранителни стоки, фармацията и т.н.

(3) Кризите са добра възможност за придобиване на добри активи на добри цени, стига това да става с ясна инвестиционна цел и да не води до сериозно задлъжняване при неясни входящи парични потоци и неустановен инвестиционен хоризонт.

Като заключение бих искал да направя следното обобщение:

(1) Най-вероятно сериозният икономически спад вече е зад гърба ни, но в следващите няколко години глобалната и регионалните икономики ще продължат да изпитват редица негативни въздействия и възстановяването ще бъде бавно и несигурно.

(2) Несигурната икономическа и политическа обстановка в света (дълговите проблеми в САЩ, икономическото прегряване на Китай, смяната на политическите режими в Африка) и региона на Югоизточна Европа (политическата несигурност и дълговите проблеми на Гърция, бавното възстановяване) от една страна ще усилват това негативно въздействие, но от друга, при консервативна финансова политика и разумни реформи в социална сфера, сектор сигурност и администрация, ще спомогне за позитивното диференциране на България и привличане на чуждестранни инвестиции в дългосрочен план.

(3) Продължващата рецесия и несигурното въстановяване вече активираха процесите по финансова и икономическа оптимизация, които в следващите няколко години ще доведат до мащабна промяна на собствеността на редица активи в региона, което поражда сериозни инвестиционни възможности за хора с визия, кешови наличности или добра кредитна история.

(4) Времената на бързите и лесни печалби в реалния сектор са по-скоро история, затова инвеститорите ще трябва доста по-внимателно да анализират текущото състояние и переспективите за развитие пред различните инвестиционни алтернативи и да коригират своите инвестиционни очаквания и хоризонти.

(5) Ако нямате опит (за да подберете наистина атрактивни инвестиционни възможности) и сериозни финансови възможности (за да посрещнете рисковете при негативно развитие), през настоящата следващата година е по-добре да бъдете по-скоро предпазливи към анонсите на политиците и банкерите, които имат непосредствен интерес да обявят колкото се може по-бързо края на кризата, както и да бъдете много внимателни при избора на инвестиционни възможности, размер и структура на инвестициите и източниците за тяхното финансиране.
 
Румен Иванов е основател и управляващ директор на специализираната в областта на бизнес - консултирането компания Риноватор ЕООД. Притежава значителен опит в областите стратегическо планиране, комплексни бизнес трансформации, корпоративни сливания и интеграции, преструктуриране и оптимизация на операции, технологично обновление и внедряване на комплексни бизнес информационни системи. От 2001 г. е сертифициран управленски консултант (СМС) от Institute of Management Consultancy (Великобритания), от 2006 г. притежава степен MBA по финанси от University of Sheffield (Великобритания), а от 2010 е и лицензиран инвестиционен консултант от Комисията по финансов надзор (България). Член на УС на Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО) от 2007 г.