Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

За роботите – работа, за хората - заплати

През изминалата 2016 г. за концепцията “безусловен базов доход” е написано и казано повече отколкото за цялата останала история на човечеството

19 януари 2017, 1003 прочитания

Напоследък много се говори за “настъплението на роботите” и за опасността те да изместят хората от работните им места. Но изглежда вече е намерено средство за борба с тази опасност. Заплахата не е ликвидирана, но има идеи какво да се направи, така че тя да не плаши никого. 

 

безусловен базов доход

Решението на проблема се нарича universal basic income – т.е. фиксирана сума, която ще бъде изплащана на всеки – богат или беден, работещ или безработен – гарантирани пари, позволяващи нормален живот. 

 
В различни варианти идеята за универсален базов доход витае още от средата на XIX, но през изминалата 2016 г. тя спечели рекордна популярност. Основателят на организацията Basic Income Earth Network (BIEN), Филип Ван Парийс, нарече 2016-а невероятна година, през която за базовия доход е написано и казано повече отколкото за цялата останала история на човечеството.  
Причината за активизиране на дискусиите около базовия доход, разбира се, е в това, че автоматизираните системи реално започват да упражняват човешки професии. Само във Франция заради роботите към 2025 г. могат да бъдат закрити 3 млн. работни места, заяви преди време бившият министър на образованието на страната Беноа Хамон, който включи обещанието за постепенно въвеждане на базов доход сред основните послания на своята президентска кампания. 
Още по-тревожни са прогнозите на Оксфордския университет от 2015 г. Според учените автоматизацията застрашава почти половината американски работни места.   

 
През 2016 г. идеята за универсален месечен доход бе обсъдена на референдум в Швейцария и беше отхвърлена (78% от участниците в референдума бяха против). 

 
В първия ден на новата 2017-а година във Финландия в ограничен мащаб бе стартиран практически експеримент – 2000 безработни финландци, избрани произволно ще получават всеки месец по 560 евро. Експериментът ще продължи 2 години, а неговите организатори ще търсят отговор на въпроса, който най-често задават опонентите на идеята за базовия доход, а именно: “Какво ще правят хората, лишени от финансов стимул за работа?”. 

 
В холандския град Утрехт подобен експеримент е планиран за следващата година. В хода на провеждането му на получаващите базовия доход ще бъде разрешено да работят и да получават допълнително заплащане, ако имат желание за това. Целта на експеримента е да се анализира мотивацията за търсене на работа. 
Инкубаторът на стартъпи от Силициевата долина, Y Combinator, също планира да изпробва система за безусловни плащания. Експериментът ще се проведе в град Оукланд (Калифорния), а целта му е да се осъществи подготовка за бъдещето, в което "технологиите ще завземат познатите днес работни места и базовият доход ще бъде необходимост”.  

 
Наистина, всички тези експерименти, имащи за цел да се види как ще реагират хората ако им бъде осигурена финансова независимост, са достатъчно скъпи, но цената им не може да се сравни с разходите за въвеждане на базови доходи в мащабите на цяла държава.  
Беноа Хамон предлага системата за базов доход във Франция да бъде въвеждана поетапно – първоначално да се започне с 600 евро на месец за бедни и младежи на възраст 18-25 години, а по-късно да бъдат обхващани и други групи от населението, като накрая се осигурят  750 евро месечно за всеки пълнолетен гражданин, което оби струвало 400 млрд. евро годишно. 
Планира се част от тази сума да се компенсира за сметка на данъци върху стоки и услуги, произвеждани от автоматизирани системи. Противниците на плана обаче считат, че това ще накара компаниите да преместят своите роботи извън границите, в които те са достижими за френските данъчни служби. 
Също така над  100 млрд. евро биха се компенсирали от това, че базовият доход ще погълне харчените и сега средства за помощи за бедни и безработни, различни семейни дотации и т.н. 

 
Поддръжниците на идеята за безусловния базов доход считат, че реформите в мащабите на цялата страна трябва да бъдат предшествани от 3-годишни пилотни програми, обхващащи 20-30 хил. души.  
Опонентите на универсалния доход заявяват, че той обезценява самата концепция за трудова дейност и с въвеждането му може да се постигне единствено насърчаване на безделието. Освен това, според някои от тях, самата тенденция за постепенно съкращаване на броя на работните места далеч не е безспорна. 
“Главното, което е необходимо за да стане реалност базовият доход, е идеята да бъде подкрепена от харизматични политически лидери”, казва Филип Ван Парийс. 
© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов