Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Капиталът през XXI век – нов поглед към проблема за неравенството

Книгата “Капиталът през XXI век”, публикувана във Франция през 2013 г., и излязла на английски език през 2014 г., бързо се превърна в бестселър не само в родината на нейния автор Томас Пикети, но и по света. Тайната на нейния успех е новият поглед към един проблем, който през последното десетилетие привлича все повече внимание – проблемът за неравенството.

27 декември 2016, 876 прочитания

Томас Пикети е изгряваща звезда не само във френската, но и в световната икономическа наука. Сега той е на 43 години, а вече ина забележителни успехи – през 2002 г. той бе признат за най-добрият млад икономист във Франция, през 2005 г. бе назначен за директор на Парижката школа по икономика, а през 2012 г. бе включен в рейтинга за най-влиятелните интелектуалци в света на американското списание Foreign Policy.

Най-голям успех на Пикети обаче донесе книгата му  “Капиталът през XXI век”, издадена във Франция през 2013 г. Тя се превърна в бестселър за рекордно кратко време, не само във Франция, но и в САЩ, където към преводната литература се отнасят доста скептично.

В “Капиталът през XXI век” Пикети предлага нова гледна точка към към един проблем, който през последното десетилетие привлича все повече внимание и с който авторът се е занимавал 15 години – проблемът за неравенството.

Анализирайки огромно количество информация, френският икономист е открил следната закономерност. При други равни условия, бързият икономически ръст намалява ролята на капитала и на неговата концентрация в частни ръце и води до намаляване на неравенството, докато забавянето на ръста води до нарастване на значението на капитала и до увеличаване на неравенството.

В историческа ретроспекция (а книгата обхваща дълъг период – от началото на XVIII век до наши дни) ръстът на влиянието на капитала е прекъсван само през XX век като следствие от двете световни войни и кейсианската политика – на практика това са “30 славни години” от 1945 до 1975.

(Бел. ред.: Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Виж. Wikipedia )

Днес светът се връща към модела, който е доминирал през XIX век, а именно, към увеличаване на концентрацията на капитала и към ръста на неговата доходност на фона на бавен икономически ръст и стагнация на доходите на по-голямата част от населението. С други думи, светът се връща към ситуацията, при която неравенството неотклонно се увеличава, което може да доведе до тежки социални и икономически последствия.

Впрочем, за разлика от Карл Маркс, с когото понякога сравняват Пикети, френският икономист не се ограничава само с мрачната констатация за текущата ситуация и не предрича краха на капиталистическата система. Пикети предлага мерки, преди всичко с фискален характер, които биха могли да преустановят неблагоприятните тенденции и дори да обърнат тяхната посока. Доколко са осъществими неговите препоръки, ще покаже времето, но и сега са очевидни заслугите на френския учен. Както отбелязва американският икономист Пол Кругман, носител на нобелова награда по икономика, “Пикети промени нашето разбиране за икономиката … Ние вече никога няма да можем да разсъждаваме за богатството и неравенството, както преди”. 

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 | Реклама | За нас
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов