Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Методи за реинженеринг на бизнес процеси в малки и средни предприятия

Целта на тази статия е изследване за прилагането на два вида реинжинеринг „чисто състояние” (Clean State Reengineering) и реинжинеринг „включен реинжинеринг” (Technology Enabled) в българските малки и средни предприятия (МСП). Описани са особеностите на МСП в България, предимствата и недостатъците на двата вида реинжинеринг, както и на причините за избор на един от тях. Изследвани са някои характеристики на предприятието (фирмата), които влияят на избора на един или друг метод за реинжинеринг.

13 декември 2016, 2227 прочитания

Проф. д-р Емил Денчев, катедра ИТК, УНСС, София

Броят на малките и средните предприятия (МСП) в България през 2013 г. е над 300 хиляди, което представлява 99,8% от всички предприятия, като малки предприятия са тези с персонал от 10 до 49 лица, а средни предприятия са тези с персонал от 50 до 249 лица. [1]
Запазват се големите териториални диспропорции в характеристиките на малкия и средния бизнес в България. В териториален аспект най-привлекателен за развитие на малък и среден бизнес продължава да бъде Югозападният статистически район. На другия полюс е изключително ниският структурен принос на Северозападния район, чиито дялове се движат между 2 и 5% по отделните показатели. [1]

бизнес процеси

Отговорът на въпроса дали икономическата криза в сектора на малките и средните предприятия е преодоляна, не може да бъде еднозначен. В някои сектори е надминато равнището на стопанската дейност от 2008 година, а в други сектори спадът продължава. [1] Инвестициите за разширяване и модернизиране на дейността по производството на стоки и предоставянето на услуги, каквито са тези в ИТК и в бизнес информационни системи ще съдейства за повишаване на конкурентоспособността на МСП. 
Средства и технологии за реинжинеринг
Идеите на Хамър (Hammer) за реинжинеринга са се появили преди инструментите за неговото осъществяване, но с появата на ERP (Enterprise Resource Planning) системите през 90-те години се използват средства и инструменти за реинженеринг включени в тях.

 
„Включен реинжинеринг”
 За осъществяване на „включен реинжинеринг” се избира определена технология. Например, ако такава технология е ERP система, то отначало се избира ERP система, а след това модели, обекти и процеси (МОП) на предприятието от тези, които тя може да поддържа. [2]
Предимства 
• Структурира усилията по реинжинеринга - Например, ERP системата осигурява справочници, съдържащи данни за това, какви видове дейности се използват и в какви процеси, как трябва да се структурират обектите и т.н.
• Обяснява необходимостта от реинжинеринга - Използването на ERP система като средство за реинжинеринг, също така предоставя „причина” за реинжинеринга.
• Създава по-добри решения - Системата за планиране ресурсите на предприятието може да се използва за вземане на по-добри решения, когато екипът за развитие има ограничен опит. Добрите практики, заложени в ERP системата, дават знание за процесите, които може да се приложат, за да може да се намали ефекта на проблема с отсъствие на опит.
• Ограничава формата за реализация на процесите - Реинжинерингът „включен реинжинеринг” ограничава възможностите за избора на форма за реализация на процесите, тъй като формата за реализация на процесите се избира от определен брой допустими. ERP системата е проектирана за приспособяване на всеки един набор от форми. Изборът от зададения набор от форми поддържа процесите, които могат да взаимодействат с други процеси, избрани за използване в системата.
• Гарантира, че избраната форма за реализация на процеси ще работи - Ако процесът, съответстващ на добрите практики, се явява част от ERP системата или на друга база знания с добри практики, това е свидетелство за това, че той действително работи. Това, че процесът е включен в добрите практики, обикновено означава, че някоя организация вече успешно го е внедрила.
• Гарантира внедряване, ограничено във времето - Внедряването на ERP системата е в рамките на конкретен срок. Така, много процеси, предоставяни от ERP, могат да бъдат внедрени в течение на приемливо време.
• Програмното осигуряване е достъпно – При избор на ERP система като средство за реинжинеринг има гаранции, че програмното решение ще бъде достъпно.


Недостатъци
• Реинжинерингът е ограничен до определени инструменти, използвани при внедряването.
• Реинжинерингът е ограничен от знанията за обектите и процесите, включени в инструмента.
• Развитието на системите може да е ограничено от технологиите.
• До избраната форма за реализация на процесите имат достъп други Предприятия.
• Могат да се появят съмнения: това внедряване на технология ли е или реинжинеринг?
• За някои инсталации може да не се окажат налични добри практики, което ограничава тяхното използване.


Реинжинеринг „чисто състояние”
При реинжинеринг „чисто състояние” процесите се подлагат на реинжинеринг за да отговорят на изискванията на предприятието. При използване на този метод не съществуват предопределени ограничения. В идеалния случай разработчиците могат да създадат система, оптимална за конкретната организация. В случая на използване на ERP система, дадения подход предполага последователно провеждане на реинжинеринг, а след това избор на ERP система. Така, софтуерът се „настройва” според организацията, в която е бил проведен реинжинеринг, т.е. настройва се по модел, получен в резултат на реинжинеринга „чисто състояние”. [2]
Предимства
• Фирмите не са ограничени от конкретни инструменти - Реинжинерингът „чисто състояние” не е ограничен от нито един определен инструмент. Така, при реинжинеринг „чисто състояние” може да бъде използван целия набор от инструменти. Тъй като всяко едно средство за реинжинеринг натрупва ограничения и носи определени предпочитания, използването на няколко средства може да има значителни предимства в сравнение с използването на един единствен инструмент.
• Фирмите не са ограничени от отсъствие на знания за добри практики - Доколкото ERP системите могат да се използват за редица добри практики, те така също са ограничени от своите бази данни (БД) с добри практики. Фирмите, имащи уникални процеси, създаващи стойност, често следят за това, те да не бъдат включени в броя процеси, които попадат в БД на консултантите или в ERP системите. Така, когато организацията използва БД с добри практики, тя (БД) може да не включва всичките добри практики.
• Бъдещите версии не са ограничени от технологията - С времето процесите непрекъснато се развиват. Ако формата за реализация на процеса се промени, това може да доведе до „надграждане“ с бъдещи версии на ERP системата.
• Фирмите могат да създават уникални форми за реализация на процесите – При този метод за реинжинеринг, фирмите могат да създадат нови подходи към решаване на проблема. Това е особено важно в обстановката, когато реинжинерингът може да осигури конкурентно предимство. За тези фирми, в които технологията се използва в качеството на конкурентно предимство, реинжинерингът „чисто състояние” може да осигури допълнително предимство. При осъществяване на реинжинеринг „чисто състояние” само развиващата фирма знае формата за реализация на процесите.
• Реинжинерингът не се смесва с технологията за внедряване - Често едно внедряване на ERP система е скъпо и изисква много време. В някои ситуации тези недостатъци възникват не от внедряването на ERP, а защото тук се включва и извършване на реинжинеринг. При провеждане на реинжинеринг „чисто състояние” няма съмнения, къде е реинжинеринга и къде е внедряваната технология.
• Той може да бъде единствен изход за създаване на процеси при използваните нови технологии - В някои случаи процесите трябва да бъдат включени в „контекста“ на новите технологии - например, Интернет, сканиране на бар код, сканиране на QR (Quick Response) код, RFID (Radio-frequency identification) технологията, или технологии за „пикиране“ на поръчките в склада като Pick by Voice и Pick by Light, когато те станат достъпни. При използване на такива технологии може да не е ясно, как поддържащите процеси ще работят в рамките на новите технологии. Реинжинерингът „чисто състояние” в тези случаи може да бъде единствения възможен подход.

 
Недостатъци
• Може да не се окаже структура, помагаща за създаване на форма за реализация на процеса.
• Няма рационални основания за реинжинеринга.
• Процесите могат да се окажат оптимални само частично.
• Няма ограничения за изходната форма за реализация на процеса.
• Избраната форма за реализация на процеса може да се окаже недопустима.
• Процесът в избраната форма за реализация може да не работи с избраната ERP система.
• Могат да потрябват допълнителни разходи на средства и време за развитие и внедряване на избраната форма за реализация на процеса.
• Налага се да се използват многобройни консултанти.
• Може да не се окаже налично необходимото ПО.

 
Кой може да използва метода за реинжинеринг „чисто състояние”?
Отговорът зависи от няколко фактора, като размер на предприятието, обем на средствата, които тя може да вложи в развитието на новите процеси, разполага ли фирмата с достатъчно време за създаване на процесите, степен на зависимост на фирмата от технологиите за създаване на конкурентни предимства и използват ли се във фирмата уникални процеси.
Кой може да използва метода за реинжинеринг „включен реинжинеринг”?
Факторите, за които говорихме по-горе, могат да се използват за определяне на това, какви фирми са длъжни да вземат решение за „включен реинжинеринг“. Например, фирми, които имат ограничени бюджети и стандартни процеси, които ги ограничават в техните възможности и необходимостта да провеждат по-големия реинжинеринг „чисто състояние”. 

Изводи
Предприятията избират метод за реинжинеринг, съответстващ на техните потребности и ресурси. Методът за реинжинеринг „чисто състояние” се използва от големи фирми, които имат „големи финансови възможности“, нямат ограничения във времето и използват уникални процеси в качеството на основно конкурентно предимство.
Използването на метода за реинжинеринг „включен реинжинеринг” е по-характерно за фирми: с ограничен бюджет, ограничени във времето, с относително стандартни процеси, каквито са малките и средни предприятия в България. Така българските МСП ще имат достъп до ноу-хау, под формата на описани бизнес процеси, отговарящи на „добрите“ световни практики.


 
Източници: 
1. Списание „Статистика”, бр. 4/2014
2. Daniel E. O'Leary, Enterprise Resource Planning Systems, 2001
© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 | Реклама | За нас
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов