Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Дефолти - примери от световната история

Нека си припомним няколко крупни кризи, предизвикани от откази на държави да плащат своите дългове

09 юли 2015, 1527 прочитания

В началото на юли Гърция отказа плащане по дълг към Международния валутен фонд. В допълнение страната трябва да погасява дългове към  Европейската централна банка и притежатели на облигации.

Всъщност за първи път в гръцката история (и доколкото е известно в световната история) дефолт  е имало през четвърти век преди новата ера. Тогава 10 гръцки градове отказали да платят дълговете си към един от храмовете на остров  Делос (бел. ред. Този остров се считал за свещен в Древна Гърция, тъй като там съгласно митовете, Лето родила близнаците Артемида и Аполон). В резултат кредиторът загубил 80% от инвестициите си.

дефолт

В съвременната история Гърция е отказвала да плаща дълговете си 5 пъти – през 1826, 1843, 1860, 1894, 1932 г. Като цяло страната е живяла в състояние на дефолт повече от 90 години. През 2012 г. Атина се договаря за преструктуриране на облигационен заем, в резултат на което успява да сведе дълг от 350 млрд. евро до “скромната сума” от 100 млрд. евро. Това събитие бе разглеждано като технически дефолт, но то бе очаквано, така че не доведе до срив на финансовите пазари.

Сега дългът на Гърция е 323 млрд. евро, а реструктуриране може би няма да има. След референдума, на който гражданите на страната отказаха да приемат исканията на кредиторите, властите на Германия заявиха, че няма основания за по-нататъшни преговори. Ако Атина откаже да плати задълженията си по облигациите (а такъв сценарий е повече от вероятен, тъй като страната няма пари), това ще бъде най-крупният дефолт в историята. Предишният рекорд е на Аржентина.
Ето и още няколко подобни ситуации:  

Исландия, 2008 г.
През 2003 г., трите най-крупни банки в Исландия владееха активи на стойност само няколко милиарда долара. Впоследствие активите им нараснаха многократно, превишавайки БВП на страната няколко пъти. При това, както се оказа по-късно, банкерите не обръщаха кой знае колко внимание на качеството на активите и раздадоха много кредити на ненадеждни клиенти. Същевременно се привличаха средства от чуждестранни инвеститори при високи лихви.

През 2007 г. икономиката на Исландия изглеждаше стабилна. БВП на страната бе нараснал с 32% за последните 5 години, безработицата бе 2,3%, а държавният дълг бе 27%. В навечерието на световната финансова криза Исландия бе на 5-о място в света по обем на БВП на глава от населението.

През 2008 г. се разрази ипотечната криза в САЩ, която предизвика световна финансова криза. Банките в Исландия, с техните лоши активи не можеха да продължат плащанията си по наличния дълг от $85 млрд. Властите национализираха финансовите компании. Вместо да ги спасява за сметка на данъкоплатците (както се случи в САЩ), правителството им позволи да банкрутират. Добрите активи бяха предадени в нови банки. Инвеститори от Великобритания и Холандия загубиха  $5,8 млрд. Лондон и Амстердам настояваха тези средства да бъдат изплатени. Властите в Исландия проведоха референдум по този въпрос и гражданите гласуваха против.


Аржентина, 2001 г.
През декември 2001 г. властите в Аржентина отказаха плащанията по дълг в размер на $82  млрд. Тогавашният временен президент (от 23 до 30 декември 2001) Адолфо Родригес Саа заяви, че страната се нуждае от пари за създаване на работни места и за социални разходи. Впоследствие икономистите обясниха, че до този колапс са довели няколко фактора.

Един от тях е обвързването на местната валута (песо) към американския долар. След това валутата на САЩ започна да се стабилизира, а в резултат пострада местният експорт на суровини, а в това време цените падаха. Девалвацията на бразилския реал през 1999 г. доведе до поток от инвестиции от Аржентина в Бразилия. Освен това, растящият дефицит на бюджета стимулира увеличаване на лихвите. В крайна сметка намаляваха инвестиции, закриваха се компании и нарастваше безработицата, което влошаваше и без това сложната икономическа ситуация. Ключов момент от кризата бе отказът на МВФ да предостави поредният транш от кредита. Фондът преустанови помощта си във връзка с това, че Аржентина не се съгласи с исканията на МВФ по бюджетната политика.

Русия, 1998 г.
След разпадането на Съветския Съюз властите на Русия започнаха да вземат заеми с високи лихви, тъй като бяха необходими средства за развитие, а правителството не можеше да гарантира надеждно обслужване на дълга. В крайна сметка се натрупа държавен външен дълг в размер на $123 млрд. (146% от БВП). Задълженията към кредитори извън страната на пазарите на облигации и на фондовия пазар бяха над $36 млрд.

Заради падането на цените на нефта, газа и металите, приходите на правителството съществено намаляха. Кредиторите започнаха все по-неохотно да отпускат заеми на нестабилни страни и рефинансирането на дълга стана доста по-сложно.  През юли 1998 г. МВФ съобщи, че едва ли може да отпусне $15 млрд., които искаше Русия. В средата на август бяха преустановени плащанията по облигации, а рублата се обезцени. Гражданите се втурнаха да изтеглят парите си от банките. През 1998 г. Московският банков съюз изчисли, че загубите за икономиката от августовските събития са на стойност $33 млрд. за корпоративния сектор, $45 млрд. за търговските банки, $19 млрд. за населението.


Мексико, 1994 г.
Финансовата криза в Мексико преди повече от 20 години бе една от първите международни кризи, предизвикани от отлив на капитал. Президентът Карлос Салинас в края на своя мандат увеличи разходите, което доведе до ръс на дълга. Властите започнаха да издават дългови ценни книжа, обещавайки гарантираното им изплащане в щатски долари с цел да привлекат средства от чужди инвеститори. Централната банка поддържаше изкуствено курса на местната валута. Преоценената валута позволи на потребителите да купуват повече вносни стоки, при което търговският дефицит започна стремително да се увеличава.

През декември 1994 г. във връзка с доларовите плащания по държавни облигации резервите на Централната банака се изчерпаха. В края на декември заелият наскоро президентския пост Ернесто Едильо, обяви девалвация на местната валута (песо). Инвеститорите, на които по-рано се обещаваше, че няма да има девалвация, се изплашиха от по-нататъшно обезценяване на песото. Започна изтегляне на средства и разпродаване на местни акции. Когато Мексико пусна поредния облигационен заем, никой не искаше да купува облигации, а заради девалвацията властите трябваше да изкупуват долари на доста висока цена. В крайна сметка правителството обяви дефолт.

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов