Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Предисторията на валутните войни (част 3)

Примери от недалечното минало показват, как в сложните валутни войни, ходът на всяка държава води след себе си реципрочни действия от страна на другите. Всичко това води до мащабни сътресения в световната търговия, огромни загуби в производството, масова безработица и обедняване на населението

26 септември 2014, 2863 прочитания

Христо Христов
В първата публикация, с която насочих вниманието ви към Валутните войни - “Третата световна валутна война премина в нова фаза”, споменах за първите две валутни войни. Сега нека да върнем историята назад и да проследим първите две валутни войни.

Христо Христов

Христо Христов, е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество.

Първа световна валутна война
За начало на първата валутна война можем да определим края на Първата световна война, а нейния край е малко преди Втората световна война. Всички историци са единодушни, че първата световна война е много по-опустошителна и тежка в сравнение с Втората. Инфраструктурата на всички страни участнички е разбита почти цялостно, а държавните им дългове са отскочили рязко, за да бъдат финансирани военните мощности.

Няма да е пресилено ако кажем, че Франция е срината до основи, тъй като по-голямата част от сраженията са водени на нейна територия. Германия, като загубила войната страна, също е срината и понася тежки репарации. През 1921 г. се провежда конференция на победителите в Париж, които изчисляват щетите си на значителната сума 269 милиарда златни марки. Германия отказва да ги плати. През 1922 г. следва конференцията в Лондон, на която сумата е снижена до 132 милиарда златни марки, но Германия отново отказва. Германците смятат, че не трябва да плащат за нищо, тъй като опустошенията са нанесени по време на война. Французите пък разчитат на парите, за да възстановят страната си. Според споразумението те трябва да получат 52% от цялата сума, за Англия са 26%, а за всички останали държави - 22%.

Изход от тази ситуация Германия вижда в девалвиране на марката като по този начин обезценява рязко стойността на репарациите, които се налага да плати. Това обаче се оказва тежък удар за икономиката на страната и тя попада в студената прегръдка на хиперинфлацията. През ноември 1923 г. един долар струва над 4 хиляди милиарда марки. Така изплащането на репарациите просто се обезсмисля, но населението обеднява, а бизнесът е почти сринат.
Заради този ход на Германия, Франция не успява да получи необходимите й средства, с които да финансира своето възстановяване и да погаси огромният натрупан дълг на страната. Ето защо тя също прибягва до девалвация на валутата си.  За разлика от Германия, Франция успява да предпази икономиката си от хиперинфлация и с поевтиняването на франка да стимулира експортната си индустрия, осигурявайки си конкурентно предимство пред Англия и САЩ, които вече са поели курс към връщане към златния стандарт при фиксираната цена на златото от преди войната.

Реакцията на Англия и САЩ не закъснява и те са притиснати да последват Германия и Франция. Англия прекратява връзката между франка и златото, а САЩ девалвира долара като изкупува златото от населението на по-ниска цена, а в последствие го предлага еднолично на по-висока.

Така всички се оказват оплетени в сложна валутна война. Ходът на всяка държава води след себе си реципрочни действия от страна на другите. Всичко това води до мащабни сътресения в световната търговия, огромни загуби в производството, масова безработица и обедняване на населението. Ерозиралите икономики, дават и първия тласък към Втората световна война. Тежките условия на живот в Германия тласкат населението към национал-социалистическата партия на Хитлер, който обещава възстановяване на икономическата мощ на страната.

Втората глобална валутна война
Тя започва около две десетилетия след Втората световна война, а основна причина за нейния разгар е недалновидната политика на САЩ. Тя започва да води война във Виетнам, а разходите и за тази цел нарастват главоломно. В същото време в страната се прокарват амбициозни и скъпоструващи социални проекти, с които да бъде изкоренена бедността и да се повиши общото благосъстояние на нацията. Разходите за всичко това започват главоломно да надхвърлят възможностите на страната и дългът поема рязко нагоре. САЩ се принуждава да скъса връзката на долара със златото и да започне девалвацията му.

Икономическата реалност обаче разбива всякакви илюзии – от 1973 до 1981 г. САЩ преминава през 3 болезнени рецесии. Само за четири години (от 1977 до 1981 г.) доларът губи над 50% от стойността си, а цената на петрола скача четирикратно само за 2 години.
Бутнатото домино увлича със себе си и валутите на останалите големи икономики, които влизат в надпревара, коя да бъде по-конкурентна чрез най-ниска стойност на валутата си.

Равносметката от втората валутна война е стагфлация – висока инфлация, висока безработица и стагниращи икономики. Светът осъзнава, че валутните девалвации не водят до просперитет. Въпреки това, в разгара на световната финансова криза, САЩ и редица други страни прибегнаха отново до девалвация на валутите си, за да се справят с нарастващите държавни дългове и да ускорят възстановяването на икономиките си.

Прочетете още:
Част 1: Третата световна валутна война премина в нова фаза

Част 2: Трета световна валутна война – косвени жертви

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов