Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Трета световна валутна война (част 2) – косвени жертви

С девалвация на валутите си най-големите икономики се опитват да избегнат редица непопулярни реформи. Най-големите губещи се оказват хората, които спестяват, работниците и пенсионерите, чиито доходи са фиксирани

17 септември 2014, 2242 прочитания

Христо Христов

Част 1: Третата световна валутна война премина в нова фаза

За да преодолеят тежките икономически ефекти от последната криза, голяма част от централните банки предприеха действия към девалвиране на своите валути. Намаляването на стойността на една валута обаче неминуемо оказва натиск в увеличаването на други спрямо, които се търгува. Това прави износът на съответната страна по-конкурентен, тъй като стоките стават по-евтини, а от тук и по-търсени. Така износът се увеличава, местните фирми разширяват производството си и създават нови работни места. Всичко това връща отново икономиката на пътя на развитие.
Глобалните мащаби на кризата доведоха и до глобални реакции като всички големи икономики видяха в девалвацията на валутата си изход от тежката ситуация.

Христо Христов


Христо Христов, е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество”.

Въпреки че това решение изглежда просто, логично и работещо, има и редица неблагоприятни странични ефекти, които със сигурност ще се появят, както на микро, така и на макро ниво. Те от своя страна ще неутрализират положителните ефекти. Обезценяването на местната валута освен, че прави износът конкурентен, оказва и негативен ефект върху вноса. Стоките набавяни отвън стават все по-скъпи за потребителите. Те на свой ред започват да търсят техни по-евтини заместители, които са с понижено качество. Повишеното търсене на ниско качествения клас стоки неминуемо води до повишаване на цените им. С други думи потребителите започват да плащат повече за нискокачествени стоки.

Увеличената стойност на вноса
Повишените цени на вносните стоки дават стимул на търсенето на местното производство. То обаче също има своите специфики. Вглеждайки се по-детайлно в производството на каквито и да било стоки, ще видим, че много малка част от тях се произвеждат изцяло в една страна. Част от съставните им компоненти се внасят от други страни поради различни причини – малкият местен пазар прави икономически не рентабилно производството им, не могат да бъдат произвеждани поради липса на природни ресурси и др. Намалената стойност на валутата пък ги оскъпява и това се пренася върху цената на крайния продукт.

Увеличената стойност на вноса кара бизнеса, за да запази своята конкурентоспособност, да компенсира разликите в цените с намаляване на производствените разходи, като най-често икономиите се правят от разходите за труд – намалени работни заплати и съкращаване на служители. Това пряко води до намаляване на доходите на населението в съответната страна, а от тук и на жизнения стандарт.

Валута и дълг
Друг не толкова широко забелязващ се момент при обезценката на валутата на една страна е, че с нея се обезценява и натрупания дълг. Тук големите икономики влязоха в нова спирала, емитиране на нови и нови дългове, за да се набавят паричните средства, с които да бъде девалвирана валутата, а понижената й стойност на свой ред, компенсира нарастването на дълга. Иначе казано: подтискането на стойността на валутата на една страна и съответно на задълженията, деноминирани в нея, е по-лесно и политически удобно решение от провеждането на реални реформи, които винаги са посрещани негативно.

Централните банки
На макро ниво, за да бъдат компенсирани всички тези (д)ефекти на обезценената валута централните банки прилагат редица програми, с които да предоставят на банките достъп до евтино финансиране, а то на свой ред през тях да достигне до реалната икономика под формата на нисколихвени кредити. Така бизнесът може да компенсира загубената си конкурентоспособност, чрез дългове.
Въпреки че ЕЦБ предпочете да не бъде активна в разгара на девалвицията на валутите преди няколко години, това неминуемо доведе до увеличение на еврото и днес централната банка се изправи пред застрашително ниска инфлация, а част от страните в Еврозоната (като Италия) вече навлизат в повторна рецесия. Всичко това накара председателят на ЕЦБ – Марио Драги, открито да заяви, че за икономиката на валутния съюз е по-добре цената на еврото да бъде ниска и през това лято да предприеме редица мерки водещи до девалвация на еврото.

За да компенсира негативните последици ЕЦБ ще проведе през септември и декември тази година два нови аукциона по своята програма за предоставяне на евтино финансиране към банките в Еврозоната - Целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (TLTROs). Таванът на предоставения обем средства е до 1 трл. евро. Всъщност първите финансови инжекции по тази програма бяха направени през 2011 г. и 2012 г., когато банките бяха финансирани с над 1 трл. евро нисколихвени кредити. Евтините пари обаче реално не достигнаха до гражданите и бизнеса тъй като вместо да отпускат заеми, банките в Еврозоната купуваха държавни ценни книжа.

Цената за средства по програмата се формира от основния лихвен процент на ЕЦБ плюс надбавка от 10 базисни пункта. Към момента на стартиране на програмата лихвата на ЕЦБ бе в размер на 0,15%, което означава, че банките трябва да заплатят за средствата лихва от 0,25%. В началото на м. юни ЕЦБ намали своя основен лихвен процент с десет базисни пункта като до преди това той бе 0,25%. Това бе една от мерките, които Марио Драги предприе, за да се справи с ниската инфлация в Еврозоната и опасността тя да попадне във водовъртежа на дефлационната спирала. Взетите тогава мерки обче не дадоха желания резултат и това наложи в началото на м. септември да бъде предприет нов ход от страна на ЕЦБ като лихвеният процент бе допълнително намален с нови десет базисни пункта и така той стигна рекордно ниското си ниво от 0,05%. Това означава, че при стартиране на нови финансови инжекции в бъдеще лихвата, на която ЕЦБ ще насочва парични средства към банките в Еврозоната ще бъде 0,15%.

Рисковете
Използването на подобни изкуствени стимули обаче прави икономиките зависими от тях и увеличава риска от надуване на нови балони в различни сектори, защото евтиното финансиране лесно може да бъде рефинансирано с ново и то по-евтино. От друга страна в потърпевши се превръщат малки страни извън валутния съюз като България, тъй като това финансиране може да доведе до инвазия на икономиката на страната и изкупуване на редица бизнеси от чужди фирми, които ако изпитват затруднение във връщането на заемните средства, просто биха затворили предприятията или биха ги продали без да поемат ангажименти за тяхното бъдеще. А това от своя страна води до увеличаване на безработицата, намаляване на доходите на гражданите и увеличаване на разходите на държавния бюджет за изплащане на обезщетения за безработица.

Всъщност ЕЦБ не иска да прилага подобни схеми за евтино финансиране, защото вижда, че те не дават необходимите резултати и не предизвикват икономически подем. Самият Марио Драги в речта си по време на срещата на централните банкери в Джаксън Хоул заяви, че реалното решение за европейския растеж трябва да дойде под формата на структурни реформи. Това обаче е сложно политическо и финансово решение, което страните от Еврозоната (с изключение на Германия) отказват от началото на икономическата криза да вземат. И те не са сами. Смело можем да заявим, че най-големите икономики също се опитват да избегнат с девалвация на валутите си редица непопулярни реформи.

В заключение
Така всяка страна се оказва въвлечена в глобална валутна война. Въпреки че видимо регистрираме синхронизирано обезценяване валутните курсове, което би трябвало да доведе до пазарно равновесие, в същото време валутите губят покупателната си способност спрямо реални активи. Най-големите губещи се оказват хората, които спестяват, работниците и пенсионерите, чиито доходи са фиксирани.

Част 1: Третата световна валутна война премина в нова фаза

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов