Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Третата световна валутна война премина в нова фаза

В края на тази война световната икономика най-вероятно ще бъде покрита с редица балони, които ще започнат да се спукват още по-шумно и опустошително

09 септември 2014, 4953 прочитания

Христо Христов
Докато светът е втренчил поглед в Украйна и си задава въпроса дали ще бъде свидетел на трета световна война или конфликтът може да бъде разрешен с няколко години на санкции и охладени взаимоотношения, той сякаш не забелязва, че в момента се намира в епицентъра на истинската трета световна война. Тя не се води с танкове или политически стратегии, а е основана на икономическо надмощие породено от девалвация на валутите.

Христо Христов

Христо Христов, е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество”.

Световната икономическа криза се оказа само поводът за война, която рано или късно щеше да избухне. През 2010 г. Централните банки на водещите икономики дадоха началото на Третата валутна война (*)

*
* Първата валутна война започва малко след края на Първата световна война и завършва в навечерието на Втората световна война (1921 – 1936).Втората валутна война (1967 – 1987) фиксира долара към златото

Терминът „валутна война” на практика означава състезание между държавите (и съответно техните централни банки) и включва използването на икономически интервенции с цел  обезценяване на собствените им валути. Желаният ефект от обезценяването на валутата е стимулиране на износа, което води до създаване на заетост, общоикономически ръст и благоденствие. Ето защо, за да се справят с тежките последици от финансовата криза и да изправят икономиките на своите страни на крака, централните банки прибегнаха до девалвация на валутите.
Два бяха основните акцента в разработваните от централните банки пакети за подпомагане на икономиката. На първо място бяха рекордно ниските нива на основните лихвени проценти, което да осигури евтино финансиране на банките, а те от своя страна да го разпределят под формата на кредитиране в реалната икономика. На следващо място бе пускането на печатарските машини в действие, които напечатаха достатъчно средства.

Въпреки че стимулите дадоха своите резултати, централните банки не бързат с нормализирането на политиките си, защото затягането на коланите от една банка, ще осигури надмощие на останалите, които ще продължат лесно да набавят и разпределят паричните ресурси, от които имат нужда.

В началото на 2014 г. изглеждаше, че централните банки бяха постигнали взаимно съгласие за прекратяване на огъня и разоръжаване. Председателят на Федералния резерв на САЩ (ФЕД), Джанет Йелън, заговори за увеличаване на основния лихвен процент по-рано от предвиденото. Колегата й от Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни също изяви учудване в началото на лятото, че над половината от залозите на инвеститорите отхвърлят повишаване на основната лихва на острова до края на годината. Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ), Марио Драги също подчертаваше положителните икономически очаквания на банката. Примирието обаче бе прекратено от десанта, който направи ЕЦБ през юни. Рязкото забавяне на инфлацията в Еврозоната създаде предпоставки за влизане в дефлационна спирала на втората по-големина икономика в света. Тогава Драги намали основната лихва до 0,15% и даде старт на нови облекчения, които да стимулират ръста на инфлацията. Малко след това отговор дойде от АЦБ, които направиха рязък завой от намерението си да повишат основната лихва през настоящата година и се позоваха на разочароващи макроикономически данни, въпреки че те бяха очаквани от тях самите.

В САЩ председателят на ФЕД все по-трудно успява да удържи желанията на инвеститорите за увеличаване на основния лихвен процент. Натискът се засилва и от положителните икономически данни, които поднесе статистиката. Политиците също оказват допълнителен натиск и искат все по-точна и ясна конкретика относно кога, как и с колко ФЕД ще увеличи основната лихва. Преди няколко месеца Йелън бе принудена да заяви, че когато настъпи времето увеличение може да бъде по-вече от очакваното. Този ход имаше за цел не толкова да бъде прогноза, а по-скоро да успокои политиците и инвеститорите зад океана.

През изминалата седмица ЕЦБ изстреля нов заряд от стимулиращи мерки на фона на изпадналата в застой през първото шестмесечие икономика на еврозоната. Основната лихва бе свалена до рекордно ниско ниво от 0,05%. В същото време отрицателната лихва по овърнайт депозитите на банките в ЕЦБ бе снижена още – от -0,1% на -0,2%. Ставката по пределното кредитно улеснение за банките пък бе понижена от 0,4% до 0,3%. Това срина Еврото с 1,6% спрямо долара само за броени часове, а единната валута записа рекордна осма седмица на спад спрямо зелените пари.

 


Графика 1. Стойности на евро/долар (дневна база)

валути

Източник: www.tradingview.com

Това поставя в доста трудно положение Джанет Йелън. Доларът увеличава рязко стойността си през последните месеци. Обявяването само на намерение за увеличаване основния лихвен процент от страна на ФЕД прави пазарите волатилни и дава съществено предимство на долара спрямо останалите валути. В последните си изказвания, Йелън обвърза вдигането на основната лихва с подобряването на пазара на труда, който даваше все по-силни сигнали, че е преоодолял последиците от кризата, но реакции от страна на ФЕД нямаше.

През август работодателите в САЩ са разкрили най-малко работни позиции от началото на годината, което е сигнал, че трудовият пазар на най-голямата икономика в света прави пауза след набраната инерция. Това най-вероятно ще бъде използвано като аргумент от Йелън на срещата на 17 септември, за да запази основната лихва на моментните си ниски нива. Не е изключено да чуем и намек от председателят на ФЕД за необходимост от по-дълго изчакване и по-стабилен във времето ръст на пазара на труда, за да се говори за увеличение на основната лихва.
ЕЦБ бе първата от големите централни банки, която намали основния си лихвен процент в този етап от възстановяването на глобалната икономика. Действията й създават удобно извинение за останалите централни банки да продължат с политиката на ниски лихви, печатане на пари и нови пакетни стимули.

След септември месец ще можем официално да заявим, че третата валутна война не само не е свършила, но и е навлязла в нова фаза. Последиците от валутните войни са много и все негативни – обезценяващи се валути, растящи цени, липса на стимули за спестяване, спадащ жизнен стандарт и растяща зависимост на населението от правителствени социални програми. В края на м. август ЕЦБ стартира нови Целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (TLTROs), с който да инжектира ликвидна подкрепа и осигури евтино финансиране за банките от Еврозоната. Очакванията са, че общо всички банки от Еврозоната ще поискат 110 млрд. евро през септември, а обемът на отпуснатото евтино финансиране ще се увеличи през декември с нови 160 млрд. евро. Така в края на тази война световната икономика най-вероятно ще бъде покрита с редица балони, които ще започнат да се спукват още по-шумно и опустошително.

Очаквайте следващата публикация по темата „Трета световна валутна война – косвени жертви“

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов