Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Какво време да очакваме според Бюджет 2014 г.?

2014 година по-скоро не дава индикации да бъде по-различна от отиващата си в момента

24 октомври 2013, 3139 прочитания

Христо Христов
Преди да разгледаме някои от основните очаквания залегнали в новия проекто-бюджет 2014 г., нека кажем няколко изречения суха теория, определящи какви се очакванията към него.

Христо Христов

Христо Христов, е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество” 

Икономическият растеж изразява количественото нарастване и качественото усъвършенстване на производствените фактори и на резултатите от тяхното функциониране. Икономическото развитие предполага провеждането на икономическа политика, чрез която държавата, като основен субект реализира основните цели на общественото икономическо развитие.

Икономическият растеж по своята същност представлява постигането на устойчиво и стабилно развитие на дадена икономика, в зависимост от наличието на национални ресурси и степента на тяхното използване, т.е. равнището на тяхната заетост, в т.ч. от заетостта на труда и безработицата.


Проекто бюджет 2014 г. залага растеж на икономиката от 1,8% като брутният вътрешен продукт (БВП) ще достигне към 31-ви декември до 81,582 млрд. лева. Очакванията на правителството по отношение на новия бюджет са, че той ще събуди икономиката на страната от зимния сън, който е заспала и ще поеме уверено по пътят на растежа.

През 2014 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 4,4 млрд. лв. Формираната стойност се базира на размера на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлизащ на 3 млрд. лв. От него 1,7 млрд. лв. представлява дългът по глобалните облигации на България, чийто падеж е през януари 2015 г. Останалите 1,3 млрд. лв. ще се използват за погасяване на стар дълг, чийто падеж е през 2014 г. Оставащата сума от 1,4 млрд. лв. се насочва за финансиране на очаквания бюджетен дефицит през 2014 г., който трябва да бъде 1,8% от БВП или 1,472 млрд. лв. в номинално изражение.

 

БВП

(Кликнете върху изображението за да го увеличите)

Освен очакваното покачване на минималната работна заплата от началото на 2014 г. на 340 млн. лв. са разписани и увеличения до 380 през 2015 г. и 420 лв, през 2016 г. Респективно се поемат и ангажименти за вдигане на максималния размер на пенсиите - 840 лв. за 2014 г., 910 лв. за 2015 г. и 980 лв. за 2016 г. Акцентът в социалната политика и подпомагане, се счита от управляващите като ключов за съживяването на вътрешното потребление, което да поведе и цялостния ръст на икономиката на страната. Преразпределяйки по-голям финансов ресурс към населението посредством социални плащания, правителството се надява, че ще осигури по-високи финансови възможности на голяма част от населението и то ще започне да потребява повече, а от тук ще бъде задвижено и колелото на растежа.
За съжаление обаче, именно влизането в тази политико-икономически обоснована спирала на търсене на бързи ефекти, доведе до кух растеж на икономиката в Гърция, която се сгромоляса с такава сила по време на икономическата криза, че рискуваше да повлече със себе си към дъното и всички страни от евро зоната. Бюджет 2014 г. не залага реформи в изпълнените с проблеми сфери, чрез които да се оптимизират държавните разходи и облекчи работата на бизнеса. Зад всички цифри и допускания в проекто-бюджета, стои финансиране на растеж с кредити и плавно увеличаване на задлъжнялостта на страната. Ниските нива на държавен дълг позволяват този подход да бъде използван, но откъсването от него често е въпрос на много силна политическа воля. Липсата на ясна визия по-какъв начин ще заработи икономиката така, че да произвежда по-висока стойност, с която да се изплащат задълженията, а не рефинансират с нови такива, плаши всеки инвеститор.
Тук идват и някои нелогични допускания, които се наблюдават в бюджета. Залагането на почти равно ниво на безработицата през новата година с това през настоящата - безработицата се очаква да е 12,6% при 12,9% през тази година, издава известна несигурност и нестабилност в и постигането на заложения икономически ръстеж. Логично очакванията за ръст на икономиката трябва да включват в себе си очаквания, че растежът ще позволи на бизнеса да се развива и да разкрива нови работни места. С други думи, ако се допуска ръст от 1,8% то той, ще бъде основан почти изцяло на държавно подпомагане и финансиран със заемен ресурс.
Реалностите за 2014 г. очертават не толкова розова картина. Политическата безтегловност на страната ще продължи да оказва натиск върху бизнес средата, тъй като в много аспекти българската икономика е зависима от праволинейно действащи държавни институции. Нови предсрочни избори също не са мираж, а изходът им създава допълнителна несигурност в бизнеса. Вторичните трусове на икономическата криза усещани в някои от основните външнотърговски партньори на страната също ще бъдат пречка към пълното усвояване на възможностите на българския бизнес. Всичко това, дава индикации по-скоро, че има много по-голяма реална възможност прогнозата за безработица от 12,6% да се окаже точна, от колкото тази за очаквания ръст на икономиката. От икономическа гледна точка 2014 година по-скоро не дава индикации да бъде по-различна от отиващата си в момента, а растежът едва ли би преминал 1% и при най-благоприятно развитие.

безработица

(Кликнете върху изображението за да го увеличите)


Добрата новина е, че апокалиптичните сценарии за българската икономика, които се чертаеха преди няколко седмици в общественото пространство под псевдонима – Виденова зима, са силно преувеличени и са по-скоро политически инструмент за привличане на внимание, от колкото реални предупредителни сигнали. Лошата е, че те допълнително оказват натиск върху вътрешното потребление, тъй като правят потребителите не само по-предпазливи в своите разходи, но и част от тях предпочитат да отложат покупките си и да се насочат към спестяване на средствата.

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов