Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Кризата в Азия през 90-те години и настоящата нестабилност в еврозоната имат общ корен, смята Едуард Олтман

от Анелия Стоянова, 05 ноември 2012, 3806 прочитания

Едуард ОлтманЕдин консултант по преструктуриране с опит в правото и финансите подготвял анализ за най-големите фалити в съвременния свят. След като работил усилено до 3ч. през нощта, той заспал. Когато се събудил след два часа, до леглото му за нещастие стоял Св. Петър, който му казал:
- Съжалявам, г-н Зает консултант. Вашето време изтече.
Консултантът, очевидно шокиран и разтревожен, отговорил:
- Св. Петър, мисля, че сте сгрешили. Аз съм на 48 години, не пуша, не пия, всеки ден ходя да бягам. Не може да съм мъртъв.
- Обикновено не грешим за толкова важни неща – отвърнал светецът.
- Бихте ли проверили досието още веднъж? – попитал консултантът.
Св. Петър проверил списъка, видял името на заетия специалист по преструктуриране и попитал:
- На 48г. ли казахте, че сте?
- Да. На 48г. съм и съм напълно здрав.
- Много странно. Ние събрахме броя на часовете, за които сте таксували  вашите клиенти и според тях вие трябва да сте вече на 103г.

С тази забавна история известният американски икономист Едуард Олтман започна втората си лекция по време на международна конференция за управление на кредитния риск, която се проведе миналата седмица в София.

Олтман е професор по финанси в  Бизнес института "Стърн"  към Нюйоркския университет. Той е известен с разработването на  формулата Z-score за прогнозиране на фалит и с развитието на Z-metrics, инструмент за анализиране на кредити. Икономистът, който е експерт в области като кредитния риск, корпоративния фалит, рисковия  дълъг, е консултирал редица правителствени и финансови организации, както и компании, опериращи в различни сектори от икономиката. Той е обявен за един от „ 100-те най-влиятелни хора в света “.

“Ако трябва да бъда честен с вас, трябва да ви кажа, че ние в САЩ сме в много лоша ситуация. Имаме много малко фалити. Това е продукт на лесните и евтини пари и огромен апетит за нискокачествен дълг, което е много добре за настоящата ситуация, но започва да ме притеснява”, отбеляза Олтман.

Икономистът сравни финансовата криза в Азия през 90-те години на миналия век с настоящата обстановка в Европа. Азиатската криза започва в Тайланд и след това се разпростира на юг и изток до Индонезия, Япония и други страни. Най-уязвимата и рискована страна по отношение на частния сектор по това време е Южна Корея.

В продължение на 10 години Южна Корея отбелязва двуцифрен процент на икономически ръст. Всяка година страната получава рейтинг AA- от Standard and Poor’s. Малко след това икономическата ситуация рязко се влошава и кредитният рейтинг е свален. Причината се крие в невзетите на време мерки за стабилизирането и – нещо, което се е случило и в еврозоната.

“През 90-те години имаше голям спор за това каква е причината за кризата в Азия. Едната версия беше отливане на западен капитал, а другата – уязвимост на вътрешната инфраструктура, която се наблюдава в много други страни, които формират т. нар. “Азиатски тигри”. Най-големият звяр в групата безспорно е Южна Корея.

По това време страната има 30 конгломератни компании в света, които имат възможност да вземат финансови средства назаем на международно ниво на местната валута. Седем от тях фалират в рамките на година. Страната се преструктурира около оставащите 23, в резултат на което се променя финансовата система, пазарът на труда и всичко останало. Така Южна Корея се превръща в модел за успешно преструктуриране на държава.

Икономистът направи паралел с Европа и обясни, че еврозоната е отбелязвала ръст чрез вземането назаем на евтини пари и инвестиране в ниски активи за продуктивност и в такива, от които може да има бърза възвръщаемост.   

Олтман припомни, че осъзнаването на нестабилността на еврозоната е настъпила през март 2009г., когато премиерът на Гърция обявява, че дефицитът на БВП не е 6%, а почти 13%. Това разтърсва света, но никой не взема конкретни мерки за справяне с проблема.

“Някой “брилянтен” ум е измислил, че при дефицит над 3% държавата трябва да се преструктурира или промени нещо, но това винаги се е възприемало като шега. Щом страни като Германия имат дефицит над 3% и никой не прави нищо по въпроса, защо трябва да се обръща внимание на Гърция?”, отбеляза иронично Олтман. Така дефицитът продължи да расте и се стига до днешната икономическа нестабилност.

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов