Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Финансовите иновации в България (част 4) - приложение и перспективи

Нововъведенията във финансовите системи са насочени най-общо в две насоки - създаване на нови финансови продукти, носещи определена стойност на притежателите им и подобряване на процесите. Предлагаме ви последната част от поредица публикации по темата

05 септември 2012, 2467 прочитания

Христо Христов

Христо Христов е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество”

Предишни статии от поредицата:
- “Финансови иновации (част 1) – малко история”
- Финансови иновации (част 2) – същността
- Финансовите иновации (част 3) – ефект или дефект?


В България развитието на финансовите иновации се свързва основно с такива, които са привнесени отвън и с използването на вече създадени финансови инструменти. Като основен проводник на иновациите може да се открои оформянето и развитието на българския капиталов пазар. При електронната търговия с акции, Българската фондова борса внедри и започна да ползва през 2008 г. електронната платформа на немската Дойче Бьорсе (DeutsheBorse) –Xetra.

Първата електронна система,

предоставяща достъп до пода на българската фондова борса на несертифицирани инвеститори, бе разработена и пусната в експлоатация от БФБ. Името й е COBOS (Clients order-book online system) и в годините на възход на българския капиталов пазар, използващите я инвеститори бяха над 7 хил. Сложната икономическа ситуация и големите дисбаланси в цените на акциите и борсово търгуваните стоки, с които се характеризира икономическата криза, отвориха инвестиционен прозорец за закупуване на силно подценени активи. По този начин се появи нуждата от окрупняване на предлаганите онлайн платформи за търговия. COBOS постепенно бе заменена с по-модерни и разработени от опериращите на пазара инвестиционни посредници платформи, които предоставят достъп до редица чуждестранни капиталови пазари, възможност за закупуване на различни суровини и опериране с по-голям брой финансови инструменти.
Благодарение на все по-дълбокото проникване във всички сфери на интернет, електронното банкиране  вече се е превърнало в част от услугите, които всяка банка предлага на клиентите си. Банките постоянно разнообразяват онлайн възможностите, които могат да получат от тях клиентите им: заплащане на битови сметки, откриване на депозити, дори и възможност за търговия на българската фондова борса (БФБ) в реално време.


Създадените иновативни продукти

във финансовата сфера обикновено се базират не на извличане на производна стойност върху определен актив, а на съчетаване на вече познати на клиентите продукти. Към момента тези продукти имат основно спестовен характер. Те представляват хибрид между депозит с гарантирана доходност за клиента и вложение на част от сумата в борсово търгувани суровини или закупуване на акции в колективни инвестиционни схеми, които инвестират средствата в по-рискови финансови инструменти с възможност за висока доходност.

Българската финансова политика

също включи в своите инструменти за погасяване на външния дълг на страната финансови иновации. През 1994 г. бе подписан договор с частните кредитори на България от Лондонския клуб - за намаляване и разсрочване на дълга на държавата и за трансформирането му в три вида брейди облигации. Този нов финансов инструмент се създава през 1989 г., за да помогне за справянето с дълговата криза обхванала развиващите се страни от Латинска Америка – Мексико, Бразилия и др. По своята същност Брейди боновете са облигации, емитирани в замяна на кредити към правителства с големи външни дългове.
Погасяване на част от брейди облигациите е направено от правителството на Иван Костов на свободния пазар на цена от по 75-76 цента за един долар. В началото на 2002 г. правителството на НДСВ обявява най-мащабната сделка по външния дълг на България от 1994 г. дотогава, която предвижда замяната на трите вида брейди облигации срещу глобални еврооблигации, деноминирани в долари и в евро. Сделката за дълга е на две вълни, като втората операция завършва в края на септември 2002г.


Въпреки че българският бизнес като цяло стои в страни от използването на създадените финансови иновации, могат да бъдат назовани и фирми, които правят първите крачки. През последните години на обтегнати икономически условя, в които голяма част от бизнеса изпитваше затруднение и ограничен достъп до финансиране, две публични компании прибегнаха към емитиране на финансови инструменти, които до този момент не са разглеждани като реални източници за финансиране от бизнеса – варанти. Варантите по своята природа наподобяват опциите като дават на притежателя си правото, но не и задължението да купи или продаде предварително определено количество ценни книжа по предварително фиксирана цена в определен срок или на определена дата. Този финансов инструменти се дефинира като ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок (Дефиниция според Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), в сила от 31.01.2000 г.).
Първата фирма, която емитира варанти в България е енергийната и строителна компания „Енемона“ АД като това се случва през 2009 г., а търговията с тях на БФБ стартира на 2 март 2010 г. Другата компания последвала примерът й е интернет компанията Инвестор.БГ АД. Издадените от нея през 2010 г. варанти представляват 6,67% от капитала й и притежават петгодишно право на упражнение.

В годините на глобален икономически възход

регулаторните органи на българската финансова система, често са подлагани на критики от междонародната и местната инвеститорски общности, по повод консервативната им политика създаваща бариери за проникване на финансови иновации. Въпреки че историята показва, как прекомерното уповаване на все още неизцяло изучени нови финансови инструменти, води до силно отдалечаване от реалните стойности на активите, с които са обезпечени, то няма и еднозначен отговор, дали цялостното им използван е вредно за съвременните финансови системи. Умерената им употреба генерира на редица инвеститори и правителства големи печалби през последните 30 години.

В заключение

На база всичко казано дотук може да бъде изведена една ключова препоръка към създаващите финансови иновации и използващите ги - да бъде удължено времето при вземане на решение за тяхното обезпечаване с реални средства, до тогава докато не бъдат изучени всички потенциални заплахи и рискове, които крият те. Именно това би позволило разумната им употреба и предотвратяване на балонизирани стойности на търгуваните активи.

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов