Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Финансовите иновации (част 3) – ефект или дефект?

Нововъведенията във финансовите системи са насочени най-общо в две насоки - създаване на нови финансови продукти, носещи определена стойност на притежателите им и подобряване на процесите. Предлагаме ви третата част от поредица публикации по темата

27 юли 2012, 3521 прочитания

Христо Христов

Христо Христов е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество”

Предишни статиии от поредицата:
- “Финансови иновации (част 1) – малко история”
- Финансови иновации (част 2) – същността

Христо Христов
Исторически погледнато основните причини пораждащи процесът на възникване и обособяване на финансовите иновации, могат да бъдат сведени до четири:
>> Първата е генериране на по-висока доходност на инвеститорите при техните вложения за единица инвестиционен хоризонт. По този начин се увеличава очакваната печалба от вложените средства при по-висока толерантност към поемане на риск за възвръщаемостта им.
>> Втората е търсенето на финансиране на по-ниска цена. Профилът и финансовото състояние на някои видове бизнес понякога се оценяват като твърде рискови, за да отговорят на критериите на банковите институции, чиято толерантност към риск е значително занижена.
>> Третата са финансовите регулации поставяни от правителствата на страните. В не малка степен част от създаваните финансови иновации се пораждат, за да заобиколят определени законови ограничения или изисквания при извършване на традиционните финансови операции (виж. Financial innovations and monetary control, The central bank of the republic of Turkey, Research department, Discussion Paper No: 9515, May 1995).
>> Четвъртата е нуждата да се отговори адекватно на променящите се икономически условия, пазари и ежедневие на обществото.
Тези четири фактора могат да оказват влияние по единично или в сложно взаимодействие един с друг за възникването нови финансови решения.

Силен тласък на развитието и налагането на финансовите иновации бе даден при разработването на така наречената секюритизация. Това е процес, при който нетъргуеми активи (кредити, вземания и др.) се окрупняват в портфейл, служещ за обезпечение на ценни книжа, които в последствие се предлагат на инвеститорите чрез капиталовия пазар. По този начин активи, които се характеризират с много ниска ликвидност, придобиват характеристиките на бързотъргуеми ценни книги, които същевременно запазват стойността си и високия потенциал за печалба, свързан с конкретния сектор на икономиката, от който произтичат (напр. ипотечните облигации).

Преди икономическата криза да стане факт и да обхване по-голямата част от икономиките в света, най-широко застъпеното мнение сред анализатори и икономисти бе, че секюритизация подобрява финансовата стабилност като разпръсква кредитния риск. След началото на кризата в САЩ с рисковите ипотечни кредити, секюритизацията е обвинявана за това, че е позволила проблемът с лошите кредити да бъде прехвърлен на нищо неподозиращите инвеститори (виж. Securitisation and financial stability“, Royal Economic Society 2009. Published by Blackwell Publishing).
Появилото се единоборство в мненията на експертите само по себе си показва, че създаването на иновации във финансовия сектор крие и определен риск от това, че могат да бъдат използвани преди да бъдат изцяло изучени възможните странични влияния, които биха имали върху икономиката в дългосрочен аспект. Бързината, с която те се развиват от своя страна обаче не винаги оставя възможност за пълен анализ и точно определяне на рисковете от тях. Тук може да бъде направена аналогия с иновациите при телекомуникационните технологии, чиито живот днес се свежда до броени седмици.

Друг страничен ефект от въвеждането в употреба на редица финансови иновации  е, че паричните и капиталовите пазари постепенно изгубват своята яснота и се превръщат в трудно прогнозируеми. В резултат на това финансовият сектор в глобален мащаб нарасна с огромни размери, а волатилността на самите пазари се увеличи. Това накара централните банки на страните по света да започнат активно да използват финансови иновации, за да се справят с негативните ефекти породени от други финансови иновации (инфлация, нарастване на лихвените проценти и др.) и по този начин да осигурят стабилността на собствените си икономики.

Не зависимо от негативните ефекти за икономиката, които могат да се проявят при някои финансови иновации, те продължават да бъдат съществена част от инструментите на съвременния бизнес. Основната причина за това, е че в цялостен план те са ефективни за това, за което са били създадени. Осигурените печалби, ниската стойност на финансиране и възможността за установяване на икономическа стабилност, поставят акцента не върху премахването им, а към по-доброто и цялостно изучаване на ефектите от тях, за да бъде извлечена максималната им полезност и ограничени токсичните влияния.

След задълбоченото представяне на същността, развитието и приложението на финансовите иновации в съвременния бизнес, в последната част от поредицата ще представим как те се проявяват и в българската икономика.

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2019 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов