Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Гъвкавите бюджети – възможност за адаптация на разходите към обема на дейността

Гъвкавият бюджет може да се използва за анализ на фактически достигнатите резултати при контрол върху изпълнението на плановите задания и за идентифициране на отклонения

07 май 2012, 3186 прочитания

бюджетПри прилагане на общ (статичен) бюджет всички разходи се изчисляват за конкретно планирано ниво на бизнес активност на предприятието, определяно на базата на обема на производството или на базата на натоварването на производствените мощности. На практика обаче действителната активност на предприятията рядко съвпада с планираната. Затова всъщност е невъзможно да се контролират разходите за конкретен сегмент от предприятието чрез сравнение на фактическите резултати с планираните показатели. Постоянната динамика и неопределеност на пазарната ситуация изисква да бъдат разгледани няколко варианта за търсенето на продукцията и следователно за планирания обем на производство. За целта се съставят няколко «гъвкави» бюджета (flexible budget).

Методът на гъвкавите бюджети е широко разпространен в промишлените предприятия в страните с развита икономика и най-вече в САЩ. С негова помощ се съставят отделни бюджети за различни нива на натоварване на оборудването и заетост на работните места.

Гъвкавият бюджет може да бъде формиран като променлив бюджет (variable budget), което предполага разделяне на разходите на променливи и постоянни - първите се коригират в зависимост от обема на производството, а вторите остават неизменни. Във връзка с това при подготовката на отчети за изпълнението на бюджета от даден разходен център разходите в него трябва да бъдат класифицирани като променливи и постоянни. Ако фактическото ниво на дейността превишава плановото, то променливите разходи на дадения център ще са по-високи от бюджетните.

Съществуват 2 метода за съставяне на гъвкави бюджети – бюджет с интервали и графически метод.

Бюджет с интервали
По своята същност това е съвкупност от няколко бюджета с изчисляване на различно ниво на натоварване на производствените мощности – например 60, 70, 80, 110 %. Ако нивото на натоварване се намира в интервал между две стойности, за които са съставени бюджетите, трябва да бъде взета най-близката до фактическата стойност за натоварване и изчисленията да се коригират спрямо нея.  
Все пак, методът на интервалите е доста трудоемък. Например ако общият бюджет на предприятието се състои от няколко отделни бюджета на подразделения, а те от своя страна включват по повече от 10 типа косвени разходи и за всеки тип, за всяко подразделение и за всяка степен на натоварване на мощностите трябва да се определи съответната величина, изчисленията, които трябва да бъдат изпълнени стават хиляди.

Графически метод
Ето защо е препоръчително по-крупните предприятия да използват графическия метод за съставяне на гъвкави бюджети. На графиката на гъвкавия бюджет по хоризонтала се разполагат стойностите отразяващи бизнес активността, а по вертикала се отразяват разходите. С помощта на тази графика лесно може да се контролира изпълнението на бюджета, тъй като за всяко фактическо ниво на бизнес активност може да бъде отчетена съответната планова стойност в бюджета.  

Гъвкави аналитични бюджети
Гъвкавият бюджет може да се използва за анализ на фактически достигнатите резултати при контрол върху изпълнението на плановите задания и за идентифициране на отклонения. Неправилно е да се сравняват фактическите разходи при едно ниво на бизнес активност с планираните разходи при друго ниво на дейност. Необходимо е плановите показатели да бъдат коригирани, като се преизчислят спрямо фактическия обем на производството.
Анализът на отклоненията между фактическите резултати от бюджетните може да има различна степен на детайлизация, в зависимост от потребностите на мениджърите. Такъв анализ обаче е необходим както за да се оценят резултатите от дейността на различните подразделения и на предприятието като цяло, така и за вземане на управленски решения, насочени към усъвършенстване на дейността.

>> Първото ниво на анализ включва сравняване на фактическите данни с показателите на статичния бюджет. За благоприятни отклонения се считат тези, които водят до по-добри финансови резултати.

>> Второто ниво на анализ представлява сравняване на фактическите данни с информацията от гъвкавия бюджет. Гъвкавият бюджет предполага преизчисление на плановите показатели спрямо фактическият обем на продажбите и помага на мениджърите да изключат влиянието на фактора «обем» при провеждането на анализа. С анализа на това ниво мениджърите на разходни центрове получават по-подробна и коректна информация за евентуални отклонения. Ако тези отклонения са неблагоприятни те може да пристъпят към по-детайлен анализ с цел да открият причините и да не допускат подобни отклонения в бъдеще. Такава информация  те могат да получат при анализ на трето ниво.

>> Третото ниво на анализ е насочено към детайлизация на отклоненията. На това ниво се сравняват фактическите данни с информацията от гъвкавия бюджет, като при съпоставянето на фактически и бюджетни данни е препоръчително да се използва нормативно ниво за планираните разходи. Ако компанията не разполага с нормативна отчетност и стандарти за дадена дейност съставянето на обективни гъвкави бюджети става доста по-трудно.

Определянето на стойността на дадено отклонение от нормите и причините за него дава възможност да се реализира система за контрол и регулиране на производствения процес по т.нар. метод за «управление според отклоненията». Системите от този вид се наричат още «контролни системи с обратна връзка», тъй като те предполагат наблюдение на постигнатите и планираните резултати и предприемане на необходимите действия за отстраняване на отклонения при необходимост. Среща се и наименованието «система за отчитане на отговорността» - в този случай се визира фактът, че информацията за бюджетните показатели се отнася към определен център на отговорност и за отклоненията от нормативните разходи носи отговорност мениджърът на дадения център.

Накрая, но не на последно място, всички отклонения трябва да бъдат анализирани по 2 фактора: количество изразходван ресурс и цена за този ресурс. Разделянето на отклоненията на отклонения по цена и отклонения по количество използван ресурс се налага заради необходимостта да се разграничи влиянието на контролируеми и по-малко контролируеми фактори върху величината на отклонението. Предприятията отделят особено внимание върху контрола на отклоненията от планираните количества изразходван ресурс, тъй като на практика тези отклонения са показател за това доколко ефективно се използват ресурсите.

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2020 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов