Докладите за устойчивост вече не са финансовият еквивалент на прегръщането на дървета, характерно за любителите на природата. Те са все по-важно средство за предаване на ключова информация за дългосрочното представяне на компанията и в резултат на това и наръчник за потенциална дългосрочна възвръщаемост на инвеститорите.

"Докладите за устойчивост ни помагат да оценим компании точно", казва Стив Уейгуд, ръководител “Изследване  на устойчивостта и ангажираност” в Aviva Investors. "Когато говорим за това, главната ни грижа е устойчивостта на паричните потоци в компанията и за някои фирми това зависи от достъпността до суровинни материали, както и от мотивацията на служителите или обратната връзка с клиента – такава информация търсим", обясни той.

Има, разбира се, допирни точни на интереси с лобистки групи за околната среда. "Сега имаме икономика, която функционира в такъв мащаб, че извличаме много повече природни ресурси, отколкото планетата може да предостави", казва Уейгуд. “На този етап започваме да споделяме опасенията на много екологични неправителствени организации, които се притесняват за източването на нефт и природен газ или за способността на атмосферата да абсорбира емисиите въглероден диоксид”, допълва той. Повечето компании разбират, че в дългосрочен план абсолютната стойност на портфолиото им ще бъде ниска, ако сега не адресират проблемите за устойчиво развитие.

Някои компании със сигурност експериментират с формата и съдържанието на отчетите за устойчивостта си. Спортната компания Puma например тази година публикува за първи път доклад за околната среда за приходите и разходите, като оценката на цялостното въздействие върху околната среда възлиза на 145 милиона евро.

Поддръжниците на отчетите на устойчивостта вярват, че този процес показва колко добре се управлява една компания. "Всяка дейност, насочена към постигане на устойчивост, трябва да е икономически рационална", казва Малкълм Престън, глобален директор Sustainability Services в PriceWaterhouseCoopers.

Отчитането на устойчовостта не трябва да бъде само задача на специалистите в тази сфера. Божена Жанковска, глобален ръководител на направлението за устойчиво развитие на RCM, смята, че докладите по този въпрос интересуват всички инвеститори. Тази информация осигурява нов поглед върху компанията.

“Все повече финансови и изпълнителни директори говорят за устойчивостта, но те могат да направят много повече – да имплементират ключови заключения на докладите за устойчивост и да представят напредъка си през цялата година, а не само на срещите с инвеститорите, смята Жанковска.

Аспекти като устойчивостта, околната среда, социалната отговорност и управлението стават все по-важни за компаниите и техния бизнес. Тази информация е ценна за инвеститорите и може да окаже влияние в дългосрочен план. “Би било чудесно да имаме задължително отчитане по този компонент, което обаче да е добре планирано. Не искаме да се наложи компаниите да се отчитат за всяко малко нещо. Искаме от тях да посочват въпрсите, свързани с устойчовостта, които са от стратегическо значение в дългосрочен план за успеха на техния бизнес”, казва Жанковска.

Докато управителните съвети се мръщят на подобно регулаторно изискване, проучванията показват, че задължителното отчитане може да доведе до положителни резултати. Използвайки данни за 58 страни, Йоанис Йоану от London Business School и Джордж Серафим от Harvard Business School откриват, че след приемането на такъв закон за задължително отчитане, социалната отговорност на бизнес лидерите се е увеличила. В резултат на това и устойчивото развитие, и обучението на служители са станали приоритети, а управлението на компанията се е подобрило. Освен това компаниите са приели повече етични практики, подкупите и корупцията са намалели и не е изненадващо, че доверието в ръководството се е подобрило. Тези резултати се забелязват в страни със стриктни закони и следене на прилагането им.

CFO World Великобритания