Концепцията за балансираната карта (BSC – Balanced Scorecard) е съвместна разработка на Робърт Каплан и Дейвид Нортън [Kaplan, R. S. and D. P. Norton, 1996]. Тя се базира на опита на американската компания Analog Devices, Inc., която използва корпоративни карти за оценка на дейността (Corporate Scorecards). Особеното при тях е, че оценката се извършва не само въз основа на финансови, но също така и на нефинансови показатели, като напр. показатели за обслужване на клиентите, качество на продукцията, разработка на нови продукти и др.

Основната идея
Тя е, че организациите не могат да влияят пряко върху финансовите резултати, тъй като по принцип, финансовите показатели имат резултативен характер, т.е. те са следствие от цялостното управление и функциониране на предприятието. Вниманието трябва да се насочи към онези области, в които е възможна пряка управленска намеса.

Начален тласък на изследването на Каплан и Нортън поставя предложението на научния институт на международната одиторска и консултантска компания KPMG, да се проведе едногодишно изследване на тема „Показатели за дейността на организацията на бъдещето”. Необходимостта от такова изследване е продиктувана от факта, че съществуващите подходи за оценка на бизнеса, базирани преди всичко на финансови показатели са неизбежно остарели. Фокусирането на мениджмънта единствено върху финансови показатели пречи да се обхванат и контролират основните фактори за успеха на организацията. Ръководител на проекта е Дейвид Нортън – директор на института, а негов научен консултант е Робърт Каплан. В проекта участват представители на десетина компании в сферата на индустрията, високите технологии и услугите. Резултатите от изследването за пръв път се публикуват в Harvard Business Review през 1992г.

На практика
Balanced Scorecard обхваща всички ключови фактори, от които зависи успехът на компанията, разделени в четири основни групи (аспекти) – “Финанси”, “Потребители”, “Вътрешни бизнес процеси”, “Познания и развитие” (Фиг. 1).

Фигура 1: Схема на балансираната карта за оценка на резултатите

За всеки аспект се дефинират цели, показатели, целеви стойности на показателите, задачи и мероприятия. Броят на показателите се определя по преценка на анализаторите, но най-често е от 4 до 7. Понастоящем съществуват различни варианти на BSC в които броят на разглежданите аспекти (групи от фактори), както и броят на участващите показатели е различен. Повечето специалисти възприемат тази особеност като съществено предимство на модела, което дава свобода при неговото конкретно практическо приложение.
Прави впечатление, че в по-новите варианти на картата по отношение на финансовия аспект задължително участват показатели, характерни за стойностно-базираният мениджмънт (Value based management), като EVA, MVA, CVA и др. В таблица 1 са представени примерни показатели за всеки от четирите аспекта.

    Таблица 1: Примерни показатели за оценка в Balanced Scorecard

Понятието „балансирани” в наименованието „Balanced Scorecard” визира баланса между краткосрочните и дългосрочните цели на организацията, между финансовите и нефинансовите показатели, между външните и вътрешните фактори за ефективност, между текущите и целевите стойности на индикаторите за ефективността. То не означава непременно, че броят на показателите за оценка във всеки от четирите аспекта трябва да е еднакъв.

В следваща статия, ще разгледаме процеса на изграждане и изпълнение на балансираната карта.

Други статии на д-р Любомир Тодоров:

Методи за оценка на бизнес ефективността