След един продължителен процес по изготвяне на работни проекти, тяхното обществено обсъждане и преразглеждане, Бордът по Международни счетоводни стандарти (БМСС) издаде три  нови стандарта през май 2011 г.:
>> МСФО 10 Консолидирани финансови отчети
>> МСФО 11 Съвместни споразумения
>> МСФО 12 Оповестяване на участия в други предприятия.

Приемането на тези нови стандарти беше наложено, на първо място, от необходимостта да се следва единен процес при определяне на предприятията, които трябва да се включват в консолидираните (групови) финансови отчети на даден инвеститор, на фона на различните подходи, залегнали в настоящите стандарти (подход на „контрола” според МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети и подход на „рискове и ползи” съгласно ПКР 12 Консолидация – дружества със специално предназначение). Важен фактор за издаването на стандартите се оказа и финансовата криза. Тя засили критиките от страна на регулаторни органи, инвеститори и анализатори, че някои големи холдинги не консолидират дружества, които най-вероятно контролират или не оповестяват, че имат каквато и да било свързаност с тях, за да не бъдат повлияни неблагоприятно консолидираните им финансови отчети, особено, ако въпросните неконсолидирани дружества са създадени със специална цел, имат висока задлъжнялост и/или значителни натрупани загуби.

Ключово значение за приемането на новите стандарти оказа и стремежът на Борда непрекъснато да подобрява сравнимостта на финансовите отчети като ограничава случаите, при които се позволява избор между различни счетоводни политики. Също от важно значение е и стремежът да се повишава прозрачността на финансовите отчети като се разширяват и задълбочават все повече изискванията за оповестяване, както на количествена, така и на качествена/описателна информация в тях. Не на последно място, промените, въведени от новите стандарти за консолидация, съвместни споразумения и оповестявания са продиктувани и от дългосрочния съвместен проект между БМСС и неговият еквивалентен орган в САЩ за сближаване и уеднаквяване на МСФО и Общо-приетите принципи и правила за отчитане в САЩ.

Кои са по-важните нови положения  ?
>> Консолидация. Принципно, всички предприятия, които се контролират от даден инвеститор трябва да бъдат консолидирани, или с други думи, трябва да бъдат включени в неговите групови отчети (независимо от разнородната си правна форма или предмет на дейност). Именно поради това, ключов въпрос за финансовата отчетност на една група или холдингова структура е „Налице ли е контрол върху дадено предприятие и съответно, дали то трябва да бъде консолидирано?”
Основните промени, залегнали в МСФО 10 засягат именно този въпрос и поради това, са свързани с въвеждането на нова дефиниция на контрола. Тя гласи, че инвеститор контролира дадено предприятие, когато е изложен по отношение на или има права върху променливата възвръщаемост от участието си в това предприятие и има способността да влияе върху тази възвръщаемост чрез властта си върху предприятието. Наличието на контрол може да се установи лесно, когато например, инвеститор притежава 100% от акциите с право на глас в едно предприятие и в резултат на това, може да назначава и освобождава ключовия управленски екип, и така да направлява решенията по отношение основните дейности, които влияят върху възвръщаемостта от неговата инвестиция.
Съществуват, обаче случаи, при които предприятието, в което е инвестирано е създадено със специална цел или е структурирано, по такъв начин, че реалната власт върху него не произтича от притежаването на права на глас, а от специфични странични споразумения. Нередки са и случаите, при които е много трудно да се прецени кой има контрол върху дадено предприятие, ако акциите с право  на глас са широко разпръснати в много на брой, дребни инвеститори (напр., ако акциите на предприятието са борсово търгуеми), или пък, когато има делегирани права за вземане на решения на оператори или обслужващи дружества. Именно подобни специфични случаи цели да обхване новата дефиниция на контрола. Чрез нея се въвежда единен процес, който трябва да следва инвеститора,   фокусирайки се на трите основни елемента на контрола – власт, променлива възвръщаемости и връзка между тях, за да може, в крайна сметка, да направи преценка относно това има ли контрол върху дадено предприятие, т.е. дали да го консолидира или не.

>> Съвместни споразумения. В практиката често се срещат съвместни проекти между двама или повече инвеститори, в които те обединяват своите усилия, ресурси и експертни познания с цел получаване на икономически изгоди. Такива проекти могат да бъдат например, съвместно производство, маркетинг и продажба на продукт или услуга, съвместно опериране на актив. За осъществяването на един съвместен проект, инвеститорите могат да решат да сключат само споразумение по между си или пък, да създадат отделно финансово обособена структура (търговско или гражданско дружество).
За да може един съвместен проект или договореност да се определи за счетоводни цели като съвместно споразумение, по смисъла на МСФО 11, инвеститорите трябва да се обвързани с договорно споразумение, което им дава съвместен контрол. Дефиницията на съвместен контрол се базира на концепцията за контрола, залегнала в МСФО 10 и описана по-горе, с две допълнителни условия, а именно, да има договорно споделяне на контрол между инвеститорите и постигане на общо съгласие между тях по отношение на основните дейности, свързани с проекта. МСФО 11 въвежда два вида съвместни споразумения – съвместни дейности и съвместни дружества (за сравнение, настоящият МСС 31 Участия в съвместни предприятия, разграничава три вида съвместни споразумения – съвместно контролирани активи, съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани предприятия).
Класифицирането на съвместните споразумения е въпрос на съществена преценка от страна на инвеститора, която се базира на естеството и същността на правата и задължения, произтичащи от съвместното споразумение, а не само на правната му форма. Видът на съвместното споразумение предопределя и неговото счетоводно отчитане. При съвместна дейност, инвеститорът признава в отчета си съответния дял от активите, пасивите, приходите и разходите съгласно условията на споразумението. За отчитането на съвместните дружества се прилага метода на собствения капитал (т.е. премахната е възможността да се прави избор между метода на собствения капитал и метода на пропорционалната консолидация, съществуваща в МСС 31).

>> Оповестявания. За първи път, всички изисквания за оповестявания на участията в други предприятия са изнесени и обединени в отделен стандарт – МСФО 12. Основната цел на тези оповестявания е да подпомогнат потребителите на финансовите отчети за разберат естеството и рисковете, свързани с участията в други предприятия, както и ефектите от тези участия върху финансовото състояние, резултати от дейността и парични потоци. Новост е изискването за оповестяване на съществените преценки и предположения, направени от инвеститора по отношение на наличието или отсъствието на контрол, както и представянето на обобщена финансова информация за съществени предприятия, в които е инвестирано.

Как новите стандарти биха повлияли вашия бизнес ?
Това зависи от структурата на предприятието, неговата индустрия и типовете сключени договори и други споразумения. Така, например, дружества от добивната, петролна и газова промишленост, както и тези, занимаващи се със строителство и недвижими имоти, където са често срещани съвместни проекти между двама или повече инвеститори, вероятно ще бъдат най-силно засегнати от новия стандарт за съвместни споразумения. Предприятия, които имат значително, но не мажоритарно (т.е. под 50%) участие в други дружества, биха могли да бъдат повлияни от новия стандарт за консолидация, ако се окаже, че имат т. нар. „де факто контрол” и поради това, трябва да консолидират тези дружества. Също така, новият стандарт за консолидация ще помогне на заемодатели, фондови мениджъри, оператори и обслужващи дружества да определят дали действат като принципал или като агент, и съответно, трябва ли да консолидират инвестициите, които управляват.
Независимо от своята индустрия обаче, отчитащите предприятия, трябва да преценят до каква степен ще бъдат засегнати от новите стандарти, което включва три основни стъпки:
>> Първо, да се събере информация като например, сключени споразумения във връзка с участия в други предприятия и съвместни проекти, притежавани права на глас и други права и задължения, подробна информация за бизнеса на дружеството, в което е инвестирано, основните му дейности, история на гласуване и разпределение на вота на другите акционери на общи събрания, справедливи стойности на придобитите активи и пасиви, ако се изисква консолидация за първи път и други. Процесът по събиране на информация може да наложи въвеждане на нови или модифициране на съществуващи системи и процеси, предвид и разширените изисквания за оповестяване.
>> Втората стъпка от процеса на определяне на влиянието на новите стандарти върху бизнеса включва да бъдат направени съществени преценки от инвеститора, на база на събраната информация, относно ключови въпроси като например,  налице ли е контрол върху предприятието, в което е инвестирано, как трябва да бъде класифицирана съвместната дейност? Тези преценки изискват отделяне на необходимото време и ресурси, както и активно участие на висшето ръководство, предвид липсата на конкретни правила и условия, идващи от принципно формулираните изисквания на новите стандарти.

>> След като бъдат направени съществените преценки от инвеститора, той трябва да оцени и да се подготви за ефектите от възприемането на новите стандарти. От изключителна важност е да се разбере и прецени по какъв начин биха се променили основните финансови показатели, следени от ръководството и представяни на акционери и борсови анализатори, както и финансовите показатели, които трябва да се съблюдават съгласно условия по получени заеми, регулаторни изисквания или бонус схеми.

Какво следва ?
Новите стандарти за консолидация, съвместни споразумения и оповестявания (МСФО 10, МСФО 11 и МСФО 12), така както са издадени от БМСС, влизат в сила от 1 януари 2013 г. За да станат част от законовата финансово-отчетна рамка, приложима в България, те трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. Според последна информация, обаче, техническата група към комисията (EFRAG) е отправила искане до БМСС за отлагане на ефективната дата на новите стандарти след 2013 г., за да се остави повече време на бизнеса да се подготви за въвеждането и прилагането на  новите стандарти. Принципно, те изискват ретроспективно прилагане (т.е. първоначалното им прилагане налага връщане назад и преизчисляване на  финансовата информация за предходни отчетни периоди) с някои специфични ограничения и изключения. Затова един по-ранен анализ на ефектите от промените за конкретния бизнес ще улесни преходния процес и ще помогне да се избегнат изненади.