Г-жо Желязкова, как процесите в глобалната финансова система влияят на бизнеса в България?
България е малка отворена икономика и затова естествено е силно зависима от процесите, които протичат в глобалната финансова система. Най-лесно проследима е връзката по линия търсене на български износ и услуги. То се отразява в размера и знака на външнотърговското салдо в платежния баланс. Освен това песимизмът, който се асоциира с периодите на рецесия, намира изражение в намаляване потока на преки чуждестранни инвестиции и в по-висока цена на кредитирането. Последното, комбинирано със спада в търсенето на български износ, удря по бизнеса. В такава ситуация много фирми не могат да се справят и са принудени да прекратят дейността си. Това са само част от икономическите измерения на обстоятелството, че нашата икономика е отворена за света и поради това носи както позитивите, така и негативите от тази зависимост. Много важно е в такъв момент стопанските агенти да не се поддават на песимизма, защото той потиска и оставащите възможности за развитие, водейки до пасивност.

Какви са предизвикателствата и рисковете, свързани с международните финанси, пред българските компании, съответно и пред техните финансови директори?
Основните предизвикателства, както винаги, но особено в настоящата ситуация, са свързани с управлението на несигурността и промяната и това е едно от нещата, на които отделяме специално внимание на студентите във ВУЗФ. Тя постави на огромно изпитание ръководителите. За първи път от разпада на социалистическата система българската икономика и общество са изправени в такъв мащаб пред материализирането на рисковете, които носи отварянето към света. След период на глобален растеж и нарастващи чуждестранни инвестиции в страната, период, през който се разсъждаваше само за размера на печалбата, а ефективността и разходите оставаха на втори план, настъпиха времена на истински изпитания. Най-важното от тях по мое мнение е, че българският бизнес е изправен пред това да оценява реално дейността си с всички преки и косвени променливи, които имат отношение към крайния резултат. Това е може би най-значимият урок от кризата. Така започна да се разсъждава над размера на разходите, над това доколко всеки един от тях е оправдан,  доколко той допринася за печалбата на компанията. Изплува въпросът за значението вътрешнофирмената задлъжнялост и необходимостта от активното й управление. Отделно размерът на задлъжнялостта към финансови институции се превърна в централен въпрос както за фирмите, така и за кредиторите. Фирмите разбраха, че взетите пари на заем трябва да се връщат, независимо от пазарната конюнктура, банките разбраха, че дадените пари на заем трябва да могат да се връщат, независимо от пазарната конюнктура. Необслужването на кредитите разкри важна особеност не само за българския, но и за глобалния пазар – опиянението от дните на растеж притъпява реалистичната преценка, която предполага адекватна оценка на възможностите на бенефициентите за обслужване на кредити. На фона на всичко това може да се каже, че предизвикателството пред финансовите директори е да променят начина на мислене на своите компании, ориентирайки ги към оценка на ефективността от вземаните решения. Без това да се случи, няма как да се направи необходимата промяна.

Как се отразява кризата в Гърция на бизнеса в България?
28% от банковата система в България се състои от финансови институции, собственост на гръцки банки. Дори само този факт е достатъчен, за да си представим зависимостта, която съществува. Както учим студентите във ВУЗФ обаче, зависимостите не трябва да се възприемат еднозначно. Не трябва да забравяме, че въпреки обвързаността, банковата система във всяка страна функционира в съответствие с местно законодателство и условия. Така в България поради наличието на валутен борд и провежданата от БНБ консервативна политика банките остават добре капитализирани, дори надминават изискванията на комитета в Базел за стойностите на основни показатели. Същевременно поради спецификата на българския финансов пазар (стопанските агенти не познават, а и не са склонни да рискуват спестяванията си в портфейли от ценни книжа и корпоративни облигации, така че банковите депозити остават най-привлекателния начин за съхранение на спестяванията), основен източник на ресурс за банките са вложенията на домакинствата и фирмите. Кризата в съседна Гърция се отразява основно по линия на повишаване цената на ресурса за финансиране на банките с гръцко участие, тъй като понижения кредитен рейтинг на техните „майки” води до повишения на лихвените проценти за тях на международните пазари, оттук и за филиалите им. Не бива обаче да се отдава прекалено значение на спекулациите на тази тема – нещо, на което сме свидетели от началото на кризата. БНБ не допуска масирано изтегляне на средства от централите, така че няма опасност депозитите на нашите вложители да бъдат преведени например в Гърция, за да покриват нуждите от ликвидност на гръцките банки.
 
Освен като преподавател във ВУЗФ вие работите и в Пощенска банка като експерт по управление на разходите и анализ. Според вас какъв е правилният подход към управление на разходите в пост-кризисния период? Време ли е за инвестиции, или трябва да се изчака икономиката да се стабилизира още повече?
Благодаря Ви за този въпрос. Едно от нещата, на които обръщаме много специално внимание на студентите е колко е важно е да се разбере, че не трябва да разсъждаваме по принцип дали е време или не е, изхождайки от общите нагласи и настроения, а всеки инвестиционен проект трябва да се разглежда обстойно в рамките на силно конретизирани параметри и едва тогава да се взема решение. Това е един от уроците, на които сме принудени да се учим по време на криза. Защото в години на растеж всичко изглежда възможно, и това усещане ни подвежда да пренебрегваме задълбочения анализ на даденостите на специфичното начинание, но в дни на изпитания недостатъците на бързо взетите решения проличават. Когато се вгледаме в нещата се вижда, че един проект може да е печеливш и в период на рецесия, какъвто е например случаят с евтините ресторанти за бързо хранене, и не толкова печеливш в период на подем. Ако след подробен анализ се оказва, че перспективите за печалба са значими, че капиталовите разходи ще се изплатят в рамките на нормалния срок за съответната инвестиция, и че самия проект ще е способен да генерира приходи, които да надвишават оперативните разходи, отговорът е да, струва си да инвестираме. Читателят може би ще си каже: „Естествено, та това е едно от първите неща, които се учат във всеки въвеждащ курс по финанси” и ще бъде прав. Ако този прост принцип беше прилаган навсякъде, може би сега нямаше да има криза или поне не в такива мащаби. 

Вие сте координирали и осъществявали мониторинг на ключови проекти при сливането на Пощенска банка с ДЗИ банк. Кои фактори според вас са важни за успеха на един процес по сливане?
Сливането винаги е комплексен процес, защото са налага да се интегрират две или повече различни структури, които са функционирали като отделни организми, всеки със своите особености – организационна структура, счетоводни системи, ИТ, разнородни работни практики и т.н. Обединението изглежда сложно и наистина е. Лично за мен ключът към това техническата, оперативната част на процесите около интеграцията да вървят добре е ясната и постоянна комуникацията от ръководството към персонала по отношение какво се случва, какъв е планът за действие, каква е визията за бъдещето и как усилията на всеки един служител са важни за успеха. Ако комуникацията липсва или е недостатъчна, персоналът ще се демотивира и не само няма да дава всичко от себе си, но в отделни ситуации може да отказва отпор на новостите (неразбирайки смисъла им). Това е свързано със съвсем естествената защитна реакция на човека. Ако обаче ръководството постоянно разяснява на служителите под различни форми отделните стъпки и тяхното значение, ако мотивира персонала да дава най-доброто от себе си, той ще го прави и това не задължително е свързано с материални стимули. Основното е всеки служител да се чувства значим и полезен. От позицията ми на преподавател вярвам, че това е нещо, на което бъдещите мениждъри трябва да се научат още на студентската скамейка.

Вие имате специализация и стаж в чужбина. Колко важен за един финансист е международният опит?
Всеки един опит има своя принос в израстването на човека. Опитът от чужбина е много полезен, защото ни показва как се работи на други места по света, какво хората търсят и ценят. Освен в чисто професионален план, той прави човек по-отворен към различното, но също така и по-ясно осъзнаващ собствената си национална и културна идентичност. И двете неща обогатяват личността и способстват за развитието на всички качества. В областта на финансите има редица полезни практики, на които можем да се научим. Основното според мен обаче остава изкуството работните процеси да се адаптират към манталитета и културата на хората като ги карат да проявяват най-доброто от себе си. Не трябва да се разчита на успех при простото пренасяне на практики от други страни, само защото там са се оказали уместни.

Икономическата криза нанесе удар върху пазара на труда. Според вашите наблюдения какви кадри се търсят в момента във финансовия сектор?
Кризата донесе със себе си множество предизвикателства пред работата както на оперативно, така и на мениджърско ниво. Едно от положителните неща е, че тя показа необходимостта от висока квалификация, задълбочени познания и аналитични способности. Това са качествата, които все повече ще се търсят и това е от полза за онези, които работят над себе си и са подготвени да се справят с всякакви ситуации. Ролята на добрия мениджър е да умее да преценя качествата на служителите си и да стимулира развитието им. В крайна сметка, най-ценният капитал на една компания, е човешкият.

Виржиния Желязкова е доктор по икономика, специалност „Международна икономика” към Икономическия институт на Българска академия на науките. Автор е на 9 научни публикации в областта на международния и енергийния икономикс. Участвала е в редица конференции в България и в чужбина, специализирала е в университета Тре в Рим и в експортния сектор на Мерцедес-Бенц в Истанбул, Турция. Научните й интереси съчетават областта на финансите и енергийния икономикс.
Професионалният й опит е изцяло свързан с Пощенска банка, където в продължение на 5 години работи в областта на бюджетирането, управлението и анализа на разходната част на институцията и дъщерните й дружества. Паралелно с това координира и осъществява мониторинг на редица ключови банкови проекти от сливането на Пощенска банка с ДЗИ Банк досега.