Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Колекторските агенции възстановяват 11% от годишния оборот на българския бизнес

През 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години

20 септември 2018, 1528 прочитания

Навиците за плащане в Европа трайно се подобряват. Това показват данните от представителното проучване на EOS „Навици за плащане в Европа“ 2018, което тази година се провежда за 11-ти пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3 400 компании от 17 европейски държави.

В България тенденцията е сходна – 76% от издадените фактури се плащат в уговорения срок (при средно 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.).

В унисон с общоевропейската тенденция за подобряване на навиците на плащане, през 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. Въпреки подобрението, българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина – 25% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 22%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (25%), Гърция (27%) и Румъния (27%), а Словения (30%) се нарежда в дъното на класацията. Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 19% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 18% за Източна Европа). Като положителен факт за България проучването отчита дни забава под средните нива за Европа (общо за бизнес и граждани) – българският бизнес получава парите си със закъснение от средно 18 дни след падежа, спрямо 20 дни забава за Европа.

Последици от несъбраните вземания

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите, като основните негативни последици са намаляване на печалбите (57%), по-високи разходи за лихви (47%) и липса на ликвидност (47%). През 2018 г. се увеличава делът на компаниите, които се опасяват от крайно негативни резултати – 26% от фирмите твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания, при средно ниво за Източна Европа от 14%.

За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% от компаниите съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

Значение на събирането на вземания в България

Компаниите намират решение на проблемите, произтичащи от забавени и отписани вземания, като си партнират със специализирани агенции за управление на дългове – 44% от българския бизнес ползва услугите на външен експерт (увеличение с 2 пункта спрямо 2017 г.).

Резултатите не закъсняват и България се нарежда на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании – 11,1% от оборота на фирмите е бил възстановен благодарение на външни доставчици на услуги за управление на вземания. По този показател в цяла Европа ни изпреварва единствено Германия.

Нагласи на бизнеса

Европейските компании, като цяло, имат по-положителен поглед към бъдещето, отколкото през предходната година и остават предпазливо оптимистични относно забавянето на плащанията. Във всички изследвани страни намалява броят на компаниите, които очакват влошаване на навиците на плащане в бъдеще (13% за 2018 г. спрямо 19% за 2017 г.). Българските компании традиционно остават оптимисти, като 32% от тях очакват значително подобряване в следващите 2 години (срещу 27% средно за Източна Европа). 

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов