18 януари 2018, 600 прочитания
Супер интелигентните роботи ще заличат цели професии. Заетостта стават все по-несигурна. Трябва да се намерят начини за преквалифициране на хората или трябва да бъдат подготвени да не правят нищо.
В повечето дебати за промените в икономиката се приема за даденост, че технологията разрушава индустрии със засилващо се темпо. В същото време има много предложения – от облагане с данъци на роботите до забрана на приложения като Uber – как това да бъде забавено. Но, нека се замислим. Дали всъщност не подхождаме погрешно към нещата, пита Матю Лин от MoneyWeek.
Фондация Information Technology & Innovation посочва в провокативен доклад, че светът има нужда роботите да ликвидират повече професии, а не по-малко. Обяснението е, че само чрез подмяната на старите начини на работа с нови, хората ще могат да повишат продуктивността и обществото да подобри своето благосъстояние.
В доклада са изследвани данните за американския пазар на труда от последните 150 години, за да се измери „нивото на отлив“ (churn rate) – броят на откритите работни места в новите индустрии срещу изгубените работни места в старите индустрии, и след това се измерва този показател за всяко едно от последните 15 десетилетия. Резултатите се оказват много различни от очакваното. „Отливът“ в заетостта е най-голям за период от 20 години между 1850 и 1870, над 50%.
Времената на изграждане на железниците, началото на масовото производство и развитието на първите потребителски индустрии се оказват период на бързи технологични промени. Нивото на “отлив“ отново се покачва рязко през 50-те и 60-те години на 20-ти век, достигайки до над 30%. По време на бурното развитие след войните отново се наблюдава увеличение в притежанието на автомобили, перални, хладилници и телевизори, което превръща това в поредния период, в който хората се налага да променят начина си на работа с друг.
За сравнение, последното десетилетие е спокойно. За периода 2000-2010 нивото на „отлив“ е паднало до 12%, а за 2010-2015 е намаляло до 10%. Преглед на пълния брой загубени работни места отново показва, че последното десетилетие е спокойно – общите загуби са едва 70% от нивата от първата половина на 20-ти век. Каквато и да е вашата сфера на дейност, сега е много по-малко вероятно да се наложи да я смените, отколкото по което и да е време през последните 150 години.
Това вероятно важи и за Великобритания. Все пак нивата на заетост са високи, което не е очаквано за държава, в която технологията прави хората излишни. Доклад на Resolution Foundation показва, че средностатистическият човек прекарва 65 месеца на едно работно място, срещу 50 месеца през 2000 година. Както и в САЩ, не се наблюдава сериозна промяна в работните места. На дъното на пазара на труда може да има увеличение на несигурността, но това не е засегнало по-голямата част от хората.
Това може и да е нещо добро. Все пак повечето хора приветстват гарантираното работно място. На теория хората може и да подкрепят бързите промени, но като цяло повечето предпочитат това да се случи на някой друг. За икономиката, това обаче е проблем. Икономическият растеж произтича от движението на хора от ниско- към високопродуктивни индустрии. Те преминават от земеделие към работа в заводи, от отглеждане на коне към производство на автомобили.
„Белите якички“ (чиновниците) изместват „сините якички“ (заетите в производството). Всеки път когато един начин на работа е заменен от нов, включващ повече механизация и умения на по-високо ниво, икономиката расте. Това не винаги е приятен процес и може да е много стресиращо за хората, но в резултат всички стават по-богати.
През последното десетилетие това не се случва така, както е ставало в миналото. Има много обяснения защо растежът е толкова муден в по-голямата част от развития свят, като например последствията от финансовия крах, растящото неравенство и конкуренцията от Китай. Но едно от най-завладяващите обяснения е че технологията е забавила своето развитие. Вярно, заобиколени сме от все повече нови приспособления, но това не променя работата така, както е ставало досега. Поради това са ни нужни повече роботи.