Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Национализация на дигиталните данни - ще реши ли това проблемите?

Коментар на Тим Ворщайн в блога на Adam Smith Institute.

03 юли 2017, 921 прочитания

Често се чудим каква е целта, идеята на Евгений Морозов? Това недоумение не намалява и след последното му предложение. Големите американски технологични компании притежават всичките ни данни, следователно нещо трябва да се направи.


Национализация на дигиталните данни- ще реши ли това проблемите?


Според Морозов, „всички данни на една държави, например, може да се събират в национален информационен фонд, притежаван от всички граждани (или в случая на паневропейски фонд, от всички европейци). Всеки, който иска да създава нови услуги на базата на тези данни, ще трябва да го прави в конкурентна, силно регулирана среда и да заплаща с част от приходите си за използването на тези данни. Подобна възможност би изплашила големите технологични компании много повече от перспективата да бъдат глобени.

Настоящият подход – да позволим на големите технологични компании да погълнат възможно най-много данни и да наложим законова конкуренция как да оформят сайтовете си - е беззъб. Дефинирането на онлайн търговията е важно, но не и ако ускорява прехода към погрешна форма на информационен федерализъм, където ключовият ресурс е притежаван от една или две корпорации.“


Хората сме много по-малко обезпокоени от компания, правеща пари от събирането на нашия неистов навик да ядем поничка, нашето GSP местоположение и рекламата на местната пекарна, отколкото от идеята, че правителството знае всичко това. Изкушението информацията да бъде използвана за премахването на „лошите мисли“ ще е много по-голямо сред тези, които не са мотивирани от печалба и богатство. Исторически погледнато, правителствата и този тип информация нямат нищо добро зад гърба си.

А що се отнася до феодализма, дефиницията е, че правителството притежава всичко, ние само го ползваме с разрешение, нали така?

По-големият проблем е икономически. Данните сами по себе си не струват нищо. Затова всички ние, поотделно ги предоставяме. Самият процес на тяхното събиране и обработване придава стойност. Няма придадена стойност в това, освен системите извършващи тези действия, тези технологични гиганти са системите правещи това.

Помислете за Дейвид Рикардо и какво означава това за рентата на ресурсите. Съществуването на някакви ресурси, като петрол, злато, диаманти, не принадлежи на никого, защото никой не е създал тези ресурси. Заключението е, че управлението на дадена територия трябва да облага с такси стойността на самото съществуване на ресурса до извличането на максимална полза. Приходите трябва да идват от някъде, те трябва да идват от недеформиращи източници, облагането на нещо, което никой не е създал не може да промени усилията по създаване, нали?

Но всички ние също така сме съгласни, че хората инвестирали капитал, усилия, време в разработването на тези ресурси трябва и да печелят от дейността си.

Стимулирането все пак има значение.

Следователно, ако няма ресурси, само усилия, то тогава какво облагане с данъци на рентата на ресурсите да има?

Ако това е истина, както твърдим че е, че самото събиране и обработване на данни придава стойност, тогава какво ще притежава правителството?

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2020 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов