Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Как се оценява продуктивността на публичния сектор?

Продуктивността в публичния сектор има голям ефект върху икономиката, директно и индиректно. Тя може да е трудна за измерване, но не е невъзможно.

30 март 2017, 937 прочитания

Продуктивността на публичния сектор е от значение. Усилията за увеличаване на производителността на цялата икономика биха били затруднени, ако представянето на 20% от нея, колкото представлява публичния сектор, също не се подобри. Но това не означава, че трудностите пред повишаване продуктивността на публичния сектор са същите, както при частния сектор, съобщава Public Finance. Разликите са значителни. разлики.

 

 

 

Една от тях е измерването. Коментарите на идеята за измерване на продуктивност в обществения сектор включват претенции, че е твърде трудно или невъзможно. Това виждане е остаряло. В резултат на работата на покойния сър Антъни Аткинсън и други, Националната статистическа служба на Великобритания извършва ценна дейност по измерване на продуктивността на обществения сектор повече от десетилетие. В резултат уроците са научени.

Концептуално, ключов проблем е липсата на пазарно разчетени цени в публичния сектор. Имайки предвид многообразието от продукти, произвеждани в икономиката, измерването на продуктивността изисква подход, комбиниращ тези разнообразни продукти в един индекс. В частния сектор, цените могат да се използват за обединяване на продуктите, като те се приемат за добър индикатор за оценката на потребителите за тях.

За разлика от частния сектор, цените на обществените услуги са слаб индикатор, тъй като те се предоставят безплатно или са субсидирани. Затова цените не могат да се използват като заместник за стойността на услугите и е нужен друг начин за обединяване на разнообразните продукти в един индекс – надбавка. Понякога се използва разходна тежест, но тя отразяват стойността на услугата, поставена от производителя, и означават, че по-високата цена означава по-високо качество.

 С това трудностите не свършват. Качеството на продукт или услуга може да варира във времето, защото се подобрява и развива, или оперативната среда на производителя се променя. Все още приспособяването на оценките на продуктивността на публичния сектор за качествени промени е сложно. Добър пример за това е работата на британската статистическа служба върху продуктивността на образованието. Приспособяването на качеството носи значителни разлики при измерване на продуктивността, те представляват близо 90% от нивото на годишния растеж в продуктивността в сектор образование от 1997 до 2011 г. Промяна в практиките, като броя ученици без изпити за GCSE, може да има значим ефект върху изчисленията и статистиката да трябва да преразгледа подхода си.

 Измерването на продуктивността може да е трудно, но не е невъзможно. Вземете под внимание работата на Службата за бюджетна отговорност на Великобритания, върху дългосрочната фискална прогноза. Тя показва, че не само се увеличава търсенето на основни обществени услуги, но и се очаква намаляване на общата работна сила. Заключението е, че работната среда на публичния сектор ще стане по-взискателна и с по-ограничен принос, поради което ще има по-голяма нужда от насърчаване на продуктивността.

 Това може да се окаже нещо хубаво. Увеличаването на продуктивността на публичния сектор ще позволи на повече обществени услуги да бъдат предоставяни на еднаква цена, или алтернативата – да се предоставя същото ниво на обществени услуги на по-ниска цена. Бързият растеж на продуктивността може да намали кривата на финансовите разходи и да осигури на бъдещи правителства известна фискална свобода.

 Ефектите излизат далеч извън тези директни измервания. Ръстът на продуктивността в частния сектор разчита на здраво, добре образовано население, чиито постижения зависят от добра материална и социална инфраструктура. Грижата за продуктивността е функция на силни обществени услуги.

 

 

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2020 | Реклама | За нас | Oбщи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов