Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CFO Статии

Производителността на труда – как да я измерваме и повишаваме

17 февруари 2017, 49 прочитания

остави коментар

доц. д-р Любомир Тодоров

Производителността на труда е важен фактор, оказващ влияние върху себестойността на произвежданата продукция (услуги), а от тук и върху ефективността на бизнеса и размера на оперативната печалба на предприятието. Един от основните проблеми на бизнеса у нас е ниската производителност на труда. Това означава висока себестойност на продукцията и ниска конкурентоспособност на производителя, тъй като той не може да се конкурира с останалите производители по отношение на цената. Известно е, че водещите производители в света поддържат високо качество на разумна цена.

Именно съчетанието на високо качество и ниска цена увеличава продажбите и пазарния дял на производителя. При някои производства и дейности, разходите за труд (заплати и осигуровки) имат висок дял в себестойността на продукцията (услугите). 

доц. д-р Любпмир Тодоров


доц. д-р Любомир Тодоров, лицензиран бизнес оценител и преподавател в УНСС

Повишаването на производителността означава с по-малко работници да се произвежда повече продукция. Така предприятието може да реализира значителни икономии от заплати и осигуровки, което директно ще увеличи оперативната печалба и ефективността на бизнеса. Освен това, повишаването на производителността води до намаляване себестойността на продукцията, което позволява и редуциране на продажните цени. Ако продукцията е с висока еластичност на търсенето, това би увеличило продажбите. 

В индустрията, производителността на труда се измерва, като отношение на произведената продукция през даден период и средния брой на работниците за същия период. Тя може да бъде представена както в натурални единици (ако всички видове продукти са в еднакви мерни единици), така и в стойностно изражение. Вторият вариант е по-широко прилаган главно по две причини: първо – не всички фирми са производствени (например, тези от сферата на услугите) и второ – представянето в стойност дава възможност показателят да се обвърже с други стойностни показатели, на базата на които се оценява бизнес ефективността. 
В стремежа си да повишат печалбата и ефективността на своя бизнес, предприемачите и мениджърите се стремят с по-малко работници да произвеждат повече продукция. Понякога обаче, под влияние на различни фактори производителността не нараства, а намалява.


Ефектът от изменението на производителността за даден период в сравнение с предходния отчетен период се изразява в т.нар. „Относителна икономия (преразход) на работна сила“, с помощта на която се измерва допълнителната печалба или загуба, която фирмата реализира, поради промяната в производителността на труда за даден период (календарна година). Това може да се демонстрира нагледно чрез следния пример (табл. 1): 
Таблица: 1
Показатели Отчетна година Предходна година
Произведена продукция* (хил. лв.)  15400 10500
Средносписъчен брой на работниците  62  50
* Продукцията е остойностена и представена по продажни цени. Няма промяна в продажните цени на продукцията за отчетната в сравнение с предходната година.


Вижда се, че както стойността на произведената продукция, така и броя на работниците бележат ръст. Производителността обаче се повишава. За отчетната година един работник е произвел продукция средно за 248387 лв. (15,4 млн. : 62), докато за предходната година производителността средно на един работник е 210 хил. лв. (10,5 млн. : 50). В този случай можем да кажем, че производителността на един работник се е повишила средно с 38387 лв. (248387 - 210000) или с 18,28% (38387 : 210000). Изводът е, че тази фирма използва работната си сила по-ефективно в сравнение с предходната година.

 
За да определим финансовият ефект от изменението на производителността, определяме относителната икономия на работна сила. Прилагаме т.нар. способ на коригираните показатели. Най-напред определяме коригираният брой на работниците (КБР). Той показва колко работници са били необходими за да се произведе продукция на стойност 15,4 млн. лв., при запазване на базисната производителност на труда:

доц. д-р Любпмир Тодоров

 
Коригираният брой на работниците се получава, като базисния брой (от предходната година) се умножи по темпа на ръст на продукцията (1,4667). Вижда се, че за да се произведе продукция на стойност 15,4 млн. лв. са били необходими 73 работника. На практика фирмата е успяла да произведе тази продукция само с 62 работника. Следователно, тя е реализирала относителна икономия на работна сила в размер на 11 работника (73 - 62). Нека да приемем, че разходите на фирмата за труд (заплати и осигуровки) през отчетната година са 1800 лв. на месец средно на един работник. Следователно, благодарение на повишената производителност, реализираната икономия от заплати и осигуровки през годината възлиза на 11. 12 . 1800 = 237600 лв. На практика, това е чиста печалба за предприемача (собственика на фирмата). 

 
Ако продажните цени на продукцията (услугите) през отчетната година са различни от тези за предходната година, предварително е необходимо произведената продукция за отчетната година да се преизчисли по съпоставими цени (по цените от предходната година) след което анализът се осъществява по вече описания начин. Формулата по която можем да преизчислим продукцията за отчетната година по съпоставими цени (по цени от предходната година) е следната:

където:
Qy – условна (преизчислена) продукция;
m – брой на видовете продукти (услуги);
qi1 – произведено количество от съответния продукт през отчетната година;
pi0 – продажна цена на съответния продукт за предходната година

 
Основните фактори, влияещи върху производителността на труда са: използваните технологии, състоянието на машините и оборудването, степента на автоматизация на производството, условията на труд, организацията на производствения процес, мотивацията на персонала, квалификацията и опита на работниците, качеството на използваните суровини и материали и др. Един от най-съществените фактори за повишаване на производителността са инвестициите в ново производствено и технологично оборудване и в автоматизация на производствените процеси. След въвеждане в експлоатация на тези инвестиции се постига по-висока енергийна ефективност, по-ниски разходи за производствен брак, по-ниски експлоатационни разходи и съкращаване броя на работниците.

Опитът показва, че подобни инвестиции се изплащат бързо и в повечето случаи положителният ефект си заслужава усилията. За съжаление проблемът с финансирането на инвестициите съществува за много от българските индустриални фирми. При сегашните ниски лихвени равнища, банковите заеми са изгодни, стига фирмата да има гарантирани продажби и стабилни парични потоци. 

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Производителността на труда – как да я измерваме и повишаваме"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2017 | Реклама | За нас
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов